Млад монах вървял по пътя, бързайки да стигне до манастира си преди залез слънце. В едно село срещнал жена, която държала коза, вързана с въже.

– Моите деца седят гладни,- обърнала се жената към него. – Помогни ми да заколя козата. Аз съм вдовица и няма кой да се погрижи за нас.

– Забранено ми е да убивам животни, – обяснил монахът и си тръгнал.

Изведнъж чул признанието на жената:

– Отдавна те познавам. И всеки път, когато преминаваш през нашето село, аз ти се възхищавах, като те гледах през прозореца. Молбата ми да заколиш тази коза е само повод, да се запозная с теб.

Монахът я погледал изненадано.

– Аз съм млада и красива жена, желая някой да ме гали и люби, – добавила жената. – Моля те прекарай с мен една нощ, а сутринта продължи по своя път.

– Не мога да прекарам нощта с теб, – казал монаха.

Когато чула тези думи, жената закрила с ръце лицето си и заплакала. След това извадила от чантата си бутилка вино и му предложила:

– Да пийнем по едно поне.

Монахът почувствал, че трудно ще може да откаже трети път, гърлото му било пресъхнало и той пийнал малка глътка …..

На сутринта, отваряйки очи, монахът се намерил в леглото със същата жена.

На печката в голям котел се варило козе месо, а на масата стояла празна бутилка от вино.

Днес беше много важен ден, особено за Зоя. Тя бе решила за първи път да изпробва уменията си в правене сладкиш.

Смеси всички съставки. Изсипа сместа във тавата за печене и я сложи в печката.

След 40 минути от там се носеше много приятен аромат. Зоя взе нетърпеливо да наднича през стъклото на фурната.

Тя видя, че сладкиша се е надигнал добре и си каза:

– Прекрасен е. Сигурно е много вкусен. Какъв аромат има само. Сигурно вече е готов.

Зоя отвори фурната и извади тавата със сладкиша.

Майка ѝ тъкмо влизаше в стаята, когато Зоя я повика:

– Мамо, виж каква прелест съм изпекла. Ела да я опиташ.

Майката се усмихна на дъщеря си, взе вилицата и се насочи към печеното. Но……

– Зоя, сладкиша ти вътре е суров. Трябва да се пече още във фурната.

– Винаги избързвам, – сведе глава натъжена Зоя. – Като я погледнах, видя ми се готова.

– Всички сме нетърпеливи, – засмя се майка ѝ, – особено, когато очакваме отговор на молитвите си. Искаме бързи отговори, без да разбираме, че светкавичните отговори, могат да влошат понякога нещата.

Зоя въздъхна и погледна майка си.

– Мамо, какво да правя, за да не избързвам?

– Трябва често да си напомняме, че Бог действа на точното време. Нужно е просто да му се доверим. Той иска само най-доброто в живота ни и ни го е показвал не веднъж.

– Аз съм нетърпелива, – призна Зоя. – Но Бог не се ръководи от моите представи за време, за това пък Неговите планове за живота ми са съвършени.

Максималното време за готвене, което мога да задам на микровълновата печка е доста странно – 1 час 40 минути 39 секунди.

Защо?

Сега е ваш ред, да се съсредоточите и да помислите малко.

Ето ви и малка подсказка.

Съобразете какви полета има на микровълновата печка и за какво се използват.

Най-нетърпеливите могат да погледнат направо отговора.

Отговор:

В моята микровълнова печка няма отделни полета за час, само за минути и секунди. Т.е. максималното време, на което може да се настрои печката е 99 мин. 99 сек., което е равно на 1 час и 40 минути 39 секунди.

Всяка печка получава налепи по стените, това става и с микровълновата. Какво да правим тогава?

Различните химически препарати не винаги са ефективни.

Разрежете лимон на две части и ги сложете в стъклен съд.

Оставете съда в микровълновата и нека кипне водата за няколко минути.

След това мръсотията се изтрива много леко.

Замислил се един съвременен философ:

– С какво да сравня днешното духовно състояние на света?

И си спомнил, как скоро неумело запалил печката и едва не изгорял.

И до сега го помни, това чувство на неправилно възприемане на реалната действителност.
Спомнил си и разбрал.

Светът сега се намира в това безумие, както неправилното разпалване на печката.

Без Бога човечеството няма да получи нищо, а в това, което се опитва да направи по неправилния начин може само да изгори.