При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.

Човек не измерва живота с изминалите години, а със събитията, в които е участвал.

От преместване на ново място до напускането му. От сватбата на дъщеря си до появата на първото ѝ дете. Смъртта на близък, промяна на работата и всякакви дейности, ето такива неща имат значение.

Човек измерва живота си с големи интервали от време – пет, седем, десет години или много по-малки – седмица, две, три.

Две седмици отпуска, можеш ли да зачеркнеш този период? А седмица на бързо развиваща се болест?

Така, че Нова година е просто условна дата, на която можем да се съберем заедно, да се усмихнем един на друг, да си подарим подаръци и тихо да отбележим календарната промяна.

Трябва да бъдем честни и да не се мъчим да изглеждаме такива, каквито всъщност не сме. Да се променяме и да даряваме с любов и радост хората край нас.

Преди два месеца сътрудници от Управлението по археология започнали разкопки в покрайнините на Рош а-Аина, преди там да бъдат построени нови жилища.

На 30 декември археолозите са съобщили за първите впечатляващи находки.  Учените са открили останките от селскостопанска ферма, построена вероятно през 8 век пр.н.е. Постройките заемат внушителна площ 30 на 50 метра.

Близо до фермата археолози попаднали на развалини от църква от византийския период. Там добре са се запазили части от пода и цветната мозайка върху него.

Стоян дълго се въртеше в леглото и не можеше да заспи.

– Мамо, защо татко не спи в къщи? – попита накрая Стоян.

– Той отиде много далеко по работа, – без да ѝ мигне окото го излъга Невена.

Тя нямаше сили да признае пред сина си, че баща му ги е зарязал.

– А кога ще си дойде? – Стоян попита настойчиво .

– Скоро, много скоро, миличък, ….

– Мамо, татко ми липсва. А той скоро ли ще си дойде?

– Баща ти го изпратиха на доста продължителна командировка. Той е добре, не се притеснявай.

– А защо не ни звъни? Хайде да му се обадим, – Стоян не желаеше така да останат нещата.

– Сега не можем да му се обадим, сине, той е много зает. Като се освободи, ще ни се звънне непременно.

Спасителната лъжа не за дълго помагаше на Невена да скрие истината. Стоян постояно питаше за баща си.

И тъй като мъжът ѝ не се появи след няколко седмици, Невена трябваше да разкаже на сина си всичко, както си е.

– Татко ни е напуснал? Той повече не ни обича? – горчиви сълзи една по една се стичаха от детските очи.

– Какво говориш, миличък, обича ни. Разбира се, че ни обича. Просто татко преминава сега през труден период. Навярно скоро ще дойде пак при нас.

Но баща му не дойде. Малкия Стоян чакаше вести от баща си. Очакваше, че ще му се обади за рождения му ден. След това помоли Дядо Мраз да изпълни най-голямото му желание, но времето течеше, а желанието остана неизпълнено.

Невена забелязваше колко тъжен става синът ѝ от ден на ден. Тя разбираше, че момчето много е обидено на баща си за това, че не го в потърсил.

А и тя самата не знаеше как да му помогне, защото не можеше да се справи с болката, че бе отхвърлена и изоставена……

Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.

Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.

Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.

Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.

Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.

Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.

Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.