Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

Нима това е възможно? Не е ли имало някакво хитруване? Не, защото тогава техниката все още не е била толкова напреднала.
Оперният певец Енрико Карузо са смятали за тенор, въпреки че неговия глас имал доста широк диапазон.
Веднъж при изпълнението на операта „Бохеми“ на Пучини, басът се обърнал към Карузо и му прошепнал:
– Загуби си гласа.
Карузо тихо му казал:
– Само си отваряй устата, аз сам ще изпълня арията ти.
И застанал с гръб към зрителите.
Практически никой от зрителите не забелязал промяната.

В Неапол живеело момче, което много искало да стане певец.
Първият му учител по пеене сметнал, че той няма глас и се отказал да го обучава.
Момчето се разплакало, но майка му го утешила и го уверила, че той ще стане велик певец.
Самата тя била спестила малко пари, но завела сина си при друг учител.
Похвалата и подкрепата на майката имали решаваща сила.
Това момче бил Енрико Карузо.
Ето ви и изпълнение на този мъж „без глас“:

Художникът Гай Ларами е намерил необичайно приложение на дебелите енциклопедии и речници. Той създава от тях оригинални пейзажи, който имитират действителни местности.
Друга част от тях използва за създаване на бъдещи скулптори, които могат да се появят, ако хората се оградят с високи каменни стени, отделяйки се от останалия свят.
Някой може да смята за кощунство, това унищожение на книгите, но художникът казва, че използва само стари книги, които повече не се използват.
Необикновено талантливият автор през всичките тези години е успял да бъде писател, композитор, певец, режисьор, майстор на музикални инструменти, скулптор и художник.
Пози творец наистина ни поразява със своите необичайни идеи.

През 2001г английският певец и музикант Батт издава албум с кавър версии на класически произведения. Между тях имало  «A One Minute Silence»“, което представлявало една минута тишина.
Скоро след това собствениците на авторските права на произведенията на Джон Кейдж, известен със своята пиеса „4’33“ „, която съдържала тишина, са заявили намерението си да дадат под съд Батт, който копирал тишината.
Композиторът заявил, че неговата тишина няма нищо общо с тази на Кейдж. Въпреки всичко му се наложило да води преговори и за да не се стигне до съд се наложило да плати шестцифрена сума за компенсация.