Паяжините са много красиви, но много от паяци трябва да работят усилено, за да ги сложат в ред. Обикновено, те използват коприна, но понякога влагат и други материали, като декорация на мрежата може да послужи, например, и торби с яйца.
Има няколко теории относно това,  защо паяците украсяват мрежите си.
Вероятно, за да я направят по яка или да привлекат партньори.
Едно проучване е показало, че паяците украсявали своите мрежи след повреждането им, което подкрепя версията, че украсявайки я, я правят по-здрава.

Комисията за контрол на лекарствата и хранителните продукти през януари поиска от производителите на хапчета за сън да намалят дозата в лекарството, защото такива лекарства предизвикват чувството за наличие на алкохол в кръвта, а това може да доведе до пътно транспортни произшествия или травми.

Сега същата комисия съобщава, че лекарствата против алергия предизвикват сънливост. Предупреждението е особено за шофьорите, които взимат такива таблетки.

Когато тялото на човек контактува с нещо, независимо дали това е цветен прашец, мухал, домашни любимци, паяци или други, може да се появи алергия.

В тялото се изработва хистамин, който предизвиква задушаване. Могат да се появят и други симптоми като хрема, сълзене на очите, зачервяване и сърбеж. Съвкупността от сезонни алергии се нарича сенна хрема.

Можете да приемете лекарства, за да избегнете симптомите, но това може да предизвика сънливост. Човек трудно се фокусира и реакциите му са по-забавени.

Мравките поради своята агресивност и ниска хранителна стойност са нежелателна плячка за птици и хищни оси.
Поради това широко е разпространена мимикрията под формата на мравки, която се използва от другите насекоми, като бръмбари, дървеници, кърлежи, мухи, богомолки.
Но лидер в това отношение се явяват представителите на членестоногите, паяците. Повече от 100 вида от тях така се маскират като мравки, че визуално можеш да ги отличиш само по броя на краката, 8 вместо 6.
Освен това тези паяци използват мимикрия, не толкова за защита, колкото да ловят самите мравки.
Те идват в мравуняка на своите 6 задни крака, а предните два представят като мравешки антени. След това подражавайки на поведението на мравките, изнасящи своите мъртви другари, отвличат жертвите си.

Две мухи решили да забягнат в чужбина. Срещнали по пътя една пчела и й казали:
– Ела със нас в чужбина, за да живееш по-спокойно. Папагалите твърдят, че там е само лято и денят е безкраен. Всеки живее охолно. Няма глад и страх. Там осъждат всеки, който убива мухите. Тук не живеем, а едва съществуваме. Нито сме живи, нито умрели. Паяците плетат тънки мрежи, за да ни ловят. Днес алчни паразити ни изтребват с разни отрови и мухоловки. От всякъде ни дебнат само беди.
– Е на добър път мухички, – казала пчелата. – Аз оставам тук да споделя със всички радости и болки. Нашенци ме уважават, ценят питите ми. През лятото и зимата се грижат за мен. Вие вървете, но запомнете, че ако не допринасяте нещо за другите и там добро няма да видите.

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.