Две мухи решили да забягнат в чужбина. Срещнали по пътя една пчела и й казали:
– Ела със нас в чужбина, за да живееш по-спокойно. Папагалите твърдят, че там е само лято и денят е безкраен. Всеки живее охолно. Няма глад и страх. Там осъждат всеки, който убива мухите. Тук не живеем, а едва съществуваме. Нито сме живи, нито умрели. Паяците плетат тънки мрежи, за да ни ловят. Днес алчни паразити ни изтребват с разни отрови и мухоловки. От всякъде ни дебнат само беди.
– Е на добър път мухички, – казала пчелата. – Аз оставам тук да споделя със всички радости и болки. Нашенци ме уважават, ценят питите ми. През лятото и зимата се грижат за мен. Вие вървете, но запомнете, че ако не допринасяте нещо за другите и там добро няма да видите.

За по-голяма част от хората, папагалите са красиви, умни тропически птички, които постоянно крещят и скачат по клоните. Но дали това е така?
Някои папагали живеят в места с умерен климат, където има и снежни зими. А дали всички са така забавни и безобидни? Колкото и странно да е съществува папагал, който е по-скоро заплаха, отколкото за забава.Такъв вид папагал е Nestor notabilis.
Тази миловидна птичка с нормални размери живее в Нова Зеландия. Характерно за нея е, че намира стадо с овце, застава на гърба на някоя овца и къса парчета месо от нея. Очевидци твърдят, че не точно месо, а мас и сланина отделят от овцата. За това разказва и Джералд Даръл в една от книгите си.
Овцата изпитвайки болка бяга и се мъчи да хвърли птичката, но това не й се отдава, защото папагала се вкопчва отново и отново в жертвата си, затова фермерите са винаги нащрек. Ако папагала е по-стара птица, тя има достатъчно опит и може да убие овцата.
В наше време този вид папагали са един от изчезващите видове, но като че ли загубата им не тревожи особено никой. Фермерите, както преди не ги обичат много, но останалите хора ги харесват и ги наричат дори папагали – клоуни.
Странно такава малка птичка, а колко пакост може да направи, да убие животно, което многократно го превъзхожда по тегло.