Това е кекс от сушени плодове, а не кекс със сушени плодове, защото в него има много сушени плодове и прекалено малко брашно.

Полученият кекс насища. Той е вкусен и полезен.

И най-важното е, че се прави бързо и леко.

За целта са ви необходими: 300-400 г смес от ядки и сушени плодове, в случая са използвани два вида стафиди, сушени сини сливи, сушени боровинки, смокини и орехи; две яйца, шест супени лъжици кафява захар; шест супени лъжици брашно и половин чаена лъжичка бакпулвер.

Начин на приготвяне:

Плодовете се нарязват на малки парчета и се смесват с орехите.

Разбийте яйцата и ги прибавете към сместа.

Добавете захарта, брашното и бакпулвера, и разбъркайте добре.

В тавичка намазана с мазнина излейте получената маса. Запечете кекса в предварително загряна фурна до 180 градуса за около 45 минути.

Ако обелите ябълките преди да дойдат гостите, те бързо ще променят цвета си.

Неудобно е да ги белите и пред гостите.

Проблема се решава, ако потопите ябълките в леко подсолена вода, това ще защити парчетата от окисление.

Ако ябълките са за салата или сандвичи, можете да ги напръскате и с лимонов сок.

Лимоновият сок предпазва и очистените банани от потъмняване.

Без да каже дума Асен изсипа съдържанието на торбичката върху масата. Това бяха няколко камъка с различна големина. Дали наистина бяха диаманти?

Когато са обработени и полирани, диамантите най-добре пречупват светлините лъчи. Те  превръщат бялата светлина в дъга от различните цветове на спектъра.

С този искрящ блясък привличат хората към себе си от незапомнени времена. Но в необработено състояние не можеш да различиш скъпоценните камъни от обикновените.
Купчината камъни не проблясваха. Те лежаха на масата, без да искрят. Повечето имаха формата на малки четиристенни пирамиди, разширяващи се в основата, а останалите бяха просто обикновени камъчета без определена форма. Цветовете им варираха от чисто бяло до мръсно жълто. Някои изглеждаха прозрачни, но много бяха сцепени и начупени.
Макс и Иван веднага прецениха, че нито един от тях не е по-малък от един карат. Стойността им щеше да е доста по-висока от тази, която очакваха. Асен винаги можеше да си набави още диаманти, но да си купи нещо, с което трудно можеш да се снабдиш, особено в някои райони, беше почти невъзможно.

Макс грабна най-големия камък. Това бе един кристал поне от десет карата. Когато го срежат и полират до камъни с тегло четири-пет карата, в зависимост от цвета и степента си на чистота, щеше да им донесе около четиридесет хиляди долара.

Зае се да го проучва с бижутерска лупа. Започна да го върти срещу светлината.
На лицето му се появи кисело изражение. Остави го настрана, без да каже нещо, после взе друг камък, а по-късно още един.

Изглеждаше разочарован от онова, което виждаше. Сложи чифт очила. Измамен в надеждите си той погледна към Асен. Отвори тефтерчето и написа няколко реда.

– Какво пишеш? – попита Асен, който изведнъж се почувства несигурен.

– Че тези камъни са по-подходящи за улична настилка, но не са скъпоценни, – отговори Макс с колкото може по-рязък глас.

Асен едва не скочи на крака от обида, но Макс му махна с ръка да седне:
– След предварителния оглед ги оценявам като задоволителни за нашата размяна.

От джоба на панталона си извади плоско парче топаз, чиято повърхност беше покрита с дълбоки драскотини.

– Както знаеш – каза той с тон на учител, – диамантите са най-твърдото вещество на земята. Те се оценяват по десет бала според скалата на Мох. Кварцът, който е номер седми, често бива използван, за да се изпързалят  неразбиращите.

От същия джоб извади осмоъгълно парче кристал. След това го прекара по плоското парче топаз, натискайки с все сили. Върхът му се плъзна, без да остави някаква следа.

– Виждаш, че топазът е по-твърд от кварца и затова не можа да го одраска. За това той има осем по скалата на Мох.

След тези думи взе един от по-малките диаманти и го прекара по топаза. С пронизващо ушите скърцане диамантът остави дълбока драскотина в синия полускъпоценен камък.

– Това тук е камък, по-твърд от осем бала по скалата на Мох.

– С други думи, диамант — самодоволно подхвърли Асен.

Макс въздъхна:

– Или корунд, който има осем по скалата на Мох. Единственият начин, за да бъдем напълно сигурни, че това е диамант, е да измерим неговото специфично тегло.

Въпреки че Асен и преди беше търгувал с диаманти, той твърде малко знаеше за техните качества. Без да го осъзнава, Макс беше събудил неговия интерес.

– Какво е специфично тегло? – попита Асен.

– Съотношението между теглото на камъка и количеството вода, което той измества. За диамантите тази стойност е точно 3.52 .

Макс уравновесява теглилката си с комплект бронзови тежести, които стояха в тапицирана с кадифе кутийка. Нулира теглилката и  постави най-големия камък на блюдото.

– 0.225 грама. Единадесет и половина карата.

Той отвори един от пластмасовите градуирани цилиндри и пусна камъка вътре, записвайки в бележника колко вода е изместил. След това набра цифрите на сметачната машинка. Когато видя получения резултат, се вгледа изпитателно в Асен.

Очите на Асен се разшириха от гняв и негодувание. Неговите хора намалиха дистанцията.

Без да се смущава от внезапната демонстрация на агресивност, Макс позволи на изражението си да се отпусне и усмивката да пропълзи по лицето му.

– 3.52. Това е истински диамант.

Асен и хората му се отпуснаха. Макс бе изиграл прекалено добре ролята си. Сделката щеше да се осъществи.

След като майката седем пъти е изкъпала детето си, дължината, височината и ширината на сапуна намалели два пъти.

Колко пъти ще окъпе майката детето си с останалото парче сапун?

Хващайте се за химикала и започвайте да съобразявате. Е, налага се малко да по смятате.

Какво? Омръзнало ви е да смятате? Отговорът ще ви дам веднага, но мозъците ви ще закърнеят. Нали така казват, че нещо което не се използва загива!

За всички, които не се страхуват за мозъка си предлагам резултата от решението.

Отговор: Само веднъж.

Ако сапунът се намалява на половина само по дължина, то от него ще останат 50%. Когато намалява и на ширината, ще останат само 25%. Включете и дължината всичко на всичко ще останат 12,5%.

С други думи, ако сапунът тежи сто грама, от него ще останат 12,5 грама.

Или (100 – 12,5)/7=12,5 г се губят за едно къпане.

Срещнали се две врани едната плашлива, а другата се пишела за по-смела. Втората се надсмивала на първата:

– От всичко се страхуваш! Вечно се оглеждаш. А най-добрите парчета добиват тези, които са смели, такива като мен.

– Предпазливостта на никого не е навредила, – възразила първата врана.

– Погледни се, на какво приличаш със своята предпазливост, едва се държиш на краката си от глад, – силно се разсмяла смелата врана.

Наблизо изпукал клон и наплашената врана веднага отлетяла. А смелата ѝ посестрима продължила да се смее и не забелязала как зад нея се прокраднала лисицата.

Смелата врана, за да спаси живота си, остана без опашка. От тогава и тя стана страхлива …..