Прополисът е наречен още клей. Той е един от най-ценните пчелни продукти. Клеят представлява смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията. Обогатен е с ензими и е подложен на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите.

С тази смес пчелите извършват дезинфекционни дейности в кошера и се предпазват от инфекции. Прополисът защитава пчелите от вредното действие на слънчевата радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби и др.

Прополисът е изключително ценен продукт и се използва за лечение и профилактика на много болести. Той съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти.

Клеят има дезинфекционно, противовирусно, обезболяващо и стимулиращо действие. Също така понижава нивата на холестерола в кръвта и повишава броя на червените кръвни клетки. Единственият риск при лечение с прополис е алергична реакция, която се наблюдава при около 5% от хората.

Клеят може да се използва по няколко начина. Единият е директно. Взема се парченце клей и се прави топче с размера на грахово зърно. Може да се смуче или да се глътне, но трябва да бъде предварително смесен с краве масло, за да не заседне някъде в тънките черва и да ги перфорира, тъй като е много силен.

Другият начин е като се разтвори в медицински спирт. Може и в ракия. След това се пие на капки като водно-спиртен разтвор.

30 грама клей се разтваря в 100 мл. етилов алкохол и след ден-два се вземат 20 до 30 капки за възрастни (10 за деца), които се разтварят във вода. Същият разтвор има много добър ефект и при намазването на следоперативни или незарастващи рани.

Отстраняването на бенки и брадавици с прополис е  доста разпространено в азиатските държави. Използва се прополис смесен с пчелен восък.

Сместта се разтопява на водна баня и се прибавя сок от лимон. Прополисът действа като антибиотик и помага бенката да падне, без да се разранява.

Прополисът е изключително полезен и за устната кухина: за парадонтоза, стоматитни заболявания, за гърлото, както и за стомашни заболявания  като язва, гастрит, колит и т.н.

Прополисът е универсално лекарство.

Нашите деца са много забавни в една или друга ситуация. Дори, когато правят бели, могат да изглеждат съвсем „невинни и добри“.

Бащата се прибра от работа. Той извика сина си и дъщеря си и ги попита:

– Какво направихте днес, за да помогнете на майка си?

– Измих съдовете, – каза момчето и бързо наведе глава.

– Браво! – бащата похвали сина си. – А ти? – обърна се към дъщеря си.

– Помагах му да обере парчетата от счупените съдове, – засмя се малката хитруша.

Пред вас имате парче тънък тел, обикновена линийка и молив.

Как може съвсем точно да се измери диаметърът на проводника?

Е, това се казва геометрия приложена на практика.

Как ще стане измерването? Помислете малко!

Нещо трябва да направите с молива и проводника, а с линийката само ще измервате.

Трудна ли се оказа задачата този път? Тогава вижте ….

Отговор:

Навийте проводника около молива, като плътно притискате намотките една до друга. Колкото са повече навивките, толкова е по-точно измерването.

С линийката измерете разстоянието от първата навивка до последната, а след това го разделете на броя на намотките.

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.

Такъв мед е балсам за черния дроб. Той се препоръчва при затлъстяване, заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Ето как можете да си направите такъв мед.

Отрежете дръжката на тиквата. Почистете я от семената, като я разделите на две части. Не забравяйте да оставите и малък отвор, от който ще изкарвате меда.

След това напълнете тиквата със захар. Сложете срязаните части една върху друга и ги поставете в купа, за да ви е по лесно по-късно да извадите меда. Дръжте купата на хладно място, докато кората стане мека.

Изчакайте всичката захар да се разтвори в тиквения сок. Така полученият мед изваждаме с лъжица в подходящ съд.

Върху кората на тиквата може да се появи малко плесен, но това не бива да ви притеснява. Просто я отделете. От захаросаните парчета на тиква можете да си направите каша или да ги изпечете.

Тиквеният мед се съхранява в хладилник. От него можете да се яде по всяко време, колкото си искате .

Ако искате да запазите меда за по-дълго време, можете да го преварите, докато се сгъсти, но  тогава ще загубите част от полезните вещества, които тиквата е предала на сока.