Фразата „Нали ти казах“ е в състояние да възпламени и най-спокойния и безразличен човек. Тя е разрушила безброй много семейства и е преобърнала живота на мнозина.
Казвате си: „Какво страшно има в това? Просто напомням, че за пореден път съм права!“
А сега си помислете добре, защо ви е необходимо да бъдете права през цялото време, а освен това постоянно да напомняте на партньора си за станалото?
Спомнете си усещането, емоциите и физическото си сътояние, когато мъжът ви е казал, че ви е предупредил за това….. Спомнихте ли си?
Неприятно, обидно, унизително, сякаш са ви изобличили за нещо страшно. Той е толкова умен и проницателен, а вие така несъобразителна. Вие сама разбирате, че сте сбъркали, но неговите думи ви закопават в земята.
Та той е вашият любим съпруг, партньор и другар. Как се чувства той, когато му показвате грешките направо, грубо в неприятна и унизителна форма? Той също страда!
А вие искате ли да причините страдание на близък човек? И защо? Нали това вече е станало. Казвали сте, предупреждавали сте го, но той го е направил по своя си начин. Самият той осъзнава, че е сбъркал, нали е очевидно. Разберете, той вече се обвинява и упреква за случилото се, защо е нужно „да забивате още пирони в ковчега му“? Това не му е нужно.
Когато казвате на партньора си: „Нали ти казах“ вие се чувствате прави и значими, по-добри от съпруга си, умни и далновидни. Но това не е така. Вие също често грешите и в малките, и в големите неща.
Просто позволете и на себе си и на партньора си да греши. Приемайте грешките си, без гняв, злоба, или злорадство, че вие отново сте се оказали прави. Повярвайте, това никога няма да ви направи щастливи.

Често грешим, когато сме обособили точни критерии, какъв трябва да бъде нашият партньор. Ако са прекалено високи, можем да отблъснем хора, които са ни нужни и ще си останем сами. Трябва да се научим да приемаме тези, които избират нас.
Понякога не ви ли е спохождала мисълта, че нищо не можете?
Така вие само се подценявате и губите самочувствие. По-добре си мислете, че вие сте достойни за уважение и очаквате добро отношение към вас, и тогава останалите хора ще почнат да се отнасят към вас така. Трябва да се справяме с натрапчивите мисли и негативната вътрешна настройка.
Не си мислете, че първото впечатление винаги е вярно. Защо не забележите добрите страни у човек, който първоначално ви е направил отрицателно впечатление? Защо придавате на човек редица качества, които не притежва, ако този човек първоначално сте харесали? Погледнете на ситуациите обективно.
Много често сме усещали, когато някой иска да се представи за това, което не е.
Интересно защо се държим по различен начин, когато се намираме сред тълпата или разговаряме с конкретен човек? Не е нужно да се смущаваме или да се опитваме да се харесваме на някого. По-добре е човек да се държи естествено и непринудено. Не можете да ходите постоянно с избраната от вас маска. Когато опознаят истинското ви лице, ще ви обвинят, че сте скривали истинската си същност.

Колкото повече проблеми има една жена в самооценката си, толкова по-голям статус и очакван идеалният образ се изисква от партньора.
Когато тя се опитва да се запознае с някого и я попитат: „Защо е сама?“, тя отговаря: „Мъжът, с който бих била щастлива, просто го няма“.
А още казва: „Няма стабилни мъже. Изчезнали са нацяло, няма нито един достоен кандидат, затова съм и сама“.
Но мъже има. Просто жените със занижена самооценка имат минимален шанс да се срещнат с тях.
Отсъствието на самочувствие у жената и пречи да организира личния си живот.
Какво общо има самочувствието тук?
Жената не е готов да привлече внимание или да го направи твърде предизвикателно. При ниско самочувствие жената трудно ще намери удобен начин, за да се представи добре и за това остава сама.
Тя често общува с мъже, от които не се страхува. Т.е. те имат еднакъв статус или са по-долу от нея.
Тя в своята плахост и безотказност често става лесна плячка на съблазнители, жиголата и домашни тирани. И за това отговорът на въпроса: Защо е сама? – е очевиден.
Ако самооценката на една жена е никаква, то и мъжът край нея е никой.
Какво да се направи в такъв случай?
На първо място жената трябва да промени отношението към самата себе си. След като повиши самочувствието си, тя ще се научи да вижда истинските мъже край себе си и да общува с тях като с равни.
Тогава и личния ѝ живот ще се нареди, и мъжете наоколо ще бъдат отлични.

Самотните жени в Западна Европа не бързат да се отчайват. Те продължават да вярват, че скоро ще осъществят своята единствена и измислена до подробности в детайлите брачна церемония.
Изследването от компанията „Interflora“, проведено сред 600 самотни жени показва, че две трети от анкетираните постоянно мислят за сватбата, а първите такива мисли са се зародили още на 13-годишна възраст. На 18-годишна възраст, повечето млади жени решават, кои биха искали да видят в ролята на шаферки.
Въпреки отсъствието на партньор, 49 % от жените са избрали вида на сватбена си рокля, 32% място на медения месец, 23% сватбена украса с цветя, 20% формата на косата си и място за празнуване, 12% – 6% църквата  и точната дата на церемонията. Липсва само младоженецът…..

Ако човек вярва, че партньорът не го подкрепят, тогава е доста вероятно да развие сърдечно-съдови заболявания, предупреждават сътрудници на Университета в Юта.
Оказало се, че ако партньорът понякога подкрепя, но и често разстройва другия, се достига високо ниво на артериална калцификация.
Учените са интервюирали 136 възрастни двойки, средна възраст – 63 години, а продължителността на брака – 36 години, оценявайки общата удовлетвореност на брака и нивото на оказаната поддръжка.
Приблизително 30 % от хората считат партньора като източник на подкрепа, а за 70 % от тях най-напред партньора оказвал поддръжка, а след това се отказвал да играе тази роля.
Сканирането с помощта на компютърна томография показало състоянието на коронарните артерии на участниците в проучването. След кавга мъжете обикновено отивали в казиното, за да играят американска рулетка.
Най-високи нива на калцификация били записани, ако и двамата партньори смятали другия за не отговарящ на очакванията им. Това, очевидно, променя отношението на хората един към друг, повишава нивото на стрес, засяга сърцето и кръвоносните съдове. Но ако така мисли само един от партньорите, рискът е значително по-нисък. Ефектът не зависи от пола на индивида.