Един човек хвърлил, без да се цели, камък и ударил летяща  птица. След това за него се говорило като индивид, на когото са сложили етикет „добре хвърлящ камъни и уцелващ птици“.

Минаващ наблизо старик чул за това и казал:

– Видях папагал, който умееше да вика: „Благи учителю“, но с това той не е подобрил възможностите си.

Една мечка оставила плячката си пред прага на гладуващ, но тя не е престанала да бъде звяр.

Пчелата случайно пукнала абсцес, но не заработила за себе си блаженство.

Даже змия със своята отрова е спасила живот.

Само съзнателност и неизменност в действията дават последствия.

Домашните любимци са интересни, с тях не можеш да скучаеш.

На Йони му донесоха папагал, неговите предишни собственици се бяха отказали от него.

Котаракът Манчо изобщо не се заинтересува от новото попълнение. За него папагалът не представляваше апетитно ястие, защото не миришеше на Whiskas, любимата му храна.

Птицата през цялото време крещеше. Това не беше само чирикане, а противен писък. Трудно бе и на Манчо да понася тези пронизителни звуци.

Когато папагалът започнеше „концерта“ си, котаракът заставаше пред клетката, гледаше право в очите на нещастния певец и нервно, оголвайки зъби, недоволстваше.

Папагалът осъзнавайки, че е на високо и е защитен от клетката, въпреки заплахите, плюеше наоколо.

Манчо чакаше моментът на отмъщението си. И той не се забави.

Веднъж клетката бе свалена на пода, за да се разчистят наоколо паяжините и натрупания прах.

И ето какво се случи.

Котаракът скочи върху клетката отгоре, така че той се оказа над папагала. Какво унижение за семейния кресливец.

Има няколко многогодишни програми за обучение на висши примати  на езика на жестовете,  в които те до известна степен демонстрират обучаемост.

Приматите отговарят на зададените въпроси, но никога не задават такива.

Някои експерти предполагат, че именно задаването на въпроси е основната разлика между познавателните способности на хората и животните.

Въпреки това учените са чували въпрос от папагала Алекс, който за 30 години живот е усвоил около 100 думи, включително форма, цвят, и пространствени концепции.

Веднъж той попитал: „Какъв цвят съм аз“ и получил отговор: „Сив“. И папагалът запомнил тази дума.

Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.

Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.

В страната почти няма високи сгради.

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.

Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.

Трима сина живеели добре и преуспявали. Връщайки заедно, те обсъждали подаръците, които били подарили на старата си майка.

Първият казал:

– Аз построих голяма къща на майка ни.

Втория добавил:

– Аз ѝ изпратих мерцедес с шофьор.

Най-малкият от тях се засмял и казал:

– Добре сте се постарали, нямам думи за това, което сте направили. Спомняте ли си, че мама обича да чете Библията? Навярно знаете, че тя вече не вижда добре? За това ѝ изпратих един забележителен папагал, който знае цялата Библия наизуст. Взех го от един старей от църквата, който 12 години го е обучавал на това. Тази птица е единствена по рода си. Достатъчно е мама да назове главата и стиха, и папагалът ще ѝ го каже.

Скоро всеки от братята получил писмо от майка си.

На първият си син тя написала:

„Къщата, която ми построи е прекалено голяма за мен. Живея само в една от стаите, но трябва да я почиствам цялата“.

На втория написала следното:

„Вече съм стара да пътешествам. По-голямата част от времето си стоя у дома. Много рядко използвам мерцедеса. Освен това шофьорът е много груб“.

Най- малкият получил следното писмо:

„У тебе има здрав разум, знаеш какво обича майка ти. Пиленцето беше много вкусно“.