Бурлаците, вървейки по брега покрай река или канал, теглели срещу течението с помощта на въжета речен съд по някоя от големите руски реки.

Съществували са речни платноходи, където бурлаците са вървели по палубата, дърпайки въжетата на кораба, които по-рано са били завързани нагоре по течението с котва.

Да се пусне котва било много сложно, за това бурлаците предпочитали традиционния ход.

През 19 век бурлатското корабоплаване било утеснено от конно, когато на палубата се движели и вършели същата работа коне.

А Иван Кулибин измислил и тествал водоход, при който котвата се издърпвала от въртящи се от течението на реката колела, но поради високата си цена този проект не получил широко разпространение.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Кучето на име Боцман се появи в метеорологична станция на Белия остров в Карско море, преди няколко години.

Кучето се бе родило на палубата на ледоразбивача, който доставяше  нужните материали на метеорологичната станция.

Животното се хареса на полярниците и изследователите решиха то да остане при тях.

Закалено от Арктика, кучето стана много храбро и сега пази полярниците от белите мечки, които много често приближават до метеорологичната станция.

Често на острова времето е много лошо, бушува виелица. Хората и мечките при тези обстоятелства могат и да не се видят, но Боцман винаги усеща хищниците.

Белите мечки независимо от това, че могат с един удар на лапата си да убият кучето, не го закачат, даже проявяват към него уважение.

Този плаващ малък дом се намира на езерото Пауъл, разположено на 160 км на север от Ванкувър, Канада.

Постройката е направена през миналия век. Купили са я Лутц Марджи и нейния мъж Уейн, защото много им харесала околната среда. След това съпрузите направили основен ремонт и реконструкция на жилището.

Основата на плаващия дом, разположен в закътан залив, се състои от кедрови стволове, вързани със стоманени въжета. Тя е привързана към отвесна гранитна скала така, че да може да се издига и спуска в съответствие със сезонното ниво на водата в езерото.

Площта на дома, построен на палуба, е 62,7 кв. метра. По-ниското ниво е оборудвано с две спални едната, от които се използва за съхраняване на продукти. Банята и откритата кухня- гостна, заемат половината от първия етаж. В таванското помещение е разположена голяма спалня, която е напълно достатъчна за двама човека.

Източници на енергия за плаващия дом са слънчеви батерии, вятърът, експериментална печка за дърва, термоелектрически генератор и пропан в бутилка. През зимата съпрузите използват малък генератор.