Злото подучило Отчаянието:

– Иди при Радостта и я предизвикай така, че повече да не бъде щастлива, а после заедно ще ѝ се присмиваме.

– Да, тя не трябва да е толкова весела и доволна от всичко, – съгласило се Отчаянието.

След което отишло при Радостта и казало:

– Радост, хайде да започнем заедно да се отчайваме!

Радостта се усмихнала:

– Добре, само че имам едно условие. Ще се отчайваме заедно ако намериш повод за това, докато си в моя дом.

Отчаянието започнало да търси повод за униние. И не търсило дълго. Погледнало през прозореца и намерило, след което казало:

– Навън вали и е студено – и започнало да трепери, за да подкрепи думите си.

– Какво от това? – казала Радостта. – Дъждът е Божия милост, това означава, че ще има добре реколта.

– Да, но този дъжд вали вече втора седмица. Така че можем да останем и без реколта, – замърморило Отчаянието.

– Бог е милостив! – Радостта не остави да бъде подведена. – Той ще ни изпрати слънце. Няма да ни остави така и ще ни осигури храна. А ние трябва да бъдем още по-внимателни с това, което имаме.

– Какво толкова имаме? – с болка вдигна ръце Отчаянието. – Наоколо само бедност и нищета ….

– Това не е беда! – възкликна Радостта. – В студ и глад има бедност, но Бог скоро ще си спомни за нас!

– Ти какво само повтаряш: „Бог….. Бог“, – разсърди се Отчаянието. – За всяка болка и мъка нямаш ли друг отговор?

– Бог е тук – и Радостта посочила сърцето си, – а ако не ти хареса ето вратата.

Отчаянието разбрало, че не може нищо да направи, за това навело печално глава и напуснало дома на Радостта.

Неприятностите могат да предизвикат у нас две реакции – отчаяние и надежда.

Ако ни завладее отчаянието, ситуацията още повече ще се влоши, защото заедно с отчаянието идват горчивина, гняв, завист, отмъстителност, ….

Много хора се опитват да се избавят от неприятностите с помощта на наркотици и алкохол.

Но нима това ще им помогне? Не.

Бог ни предлага най-добрия път – пътят на надеждата. Той ни показва грешките. И тогава трябва да приемем Неговите забележки и да изповядаме нашата вина.

Необходимо е просто да приемем ситуацията така, както е, молейки Бога да ни помогне да издържим всички изпитания и да излезем от всичко това като победители.

Разбрах, че най-добрият начин да се преодолеят неприятностите е да се хвали Бога въпреки всичко.

Обръщането към Божието Слово ще ни даде кураж. Например, много библейски псалми са били плод от страдания и изпитания. Те съдържат утеха.

Хвалете Бога като псалмиста: „Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния“.

Коренът на отчаянието е неверие. Може би се обезкуражавате, защото не можете да спечелите достатъчно пари и не сте сигурни, че Бог ще ви помогне.

Или не обичате работата си и не можете да повярвате, че Бог ще ви даде сила да я обичате.

Или сте разтревожени от здравословни си проблеми и не осъзнавате, че животът ви е в ръцете на Бога.

Отчаянието е като огромен облак, който покрива слънчевата светлина. То засенчва образа на Божия Син, Господ Исус, в сърцата ни.

Обезкуражението е уловка на сатана, който се стреми да разруши Божия мир в нашата душа. Отчаянието заслепява очите ни и ние не виждаме Божията милост за нашите проблеми.

Има само един начин да се разсее обезсърчението ни. Безполезно е да прибягваме до собствената си сила или разум.

Необходимо е да се върнем към упованието си в Бога и да вярваме, че Той ни обича и държи нашето бъдеще в ръце Си.

Библията казва: „Повярвай в Господа … и нека сърцето ти бъде укрепено“.

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!

Когато Антон беше млад, той пътуваше, изпратен от Захариев, собственик на много фабрики в открит товарен вагон и продаваше прежди за големи суми пари. Изпълняваше и други поръчки, с една дума Захариев му имаше голямо доверие.

Веднъж след една продажба, преброи наличните пари, които носеше в себе си и не можа да намери десет хиляди лева. Провери внимателно в преждата, после по джобовете, но парите бяха изчезнали.

Притесни се и едва не се разплака. Беше се объркал нацяло.

– Как ще обясня на Захариев за недостига? Ще ми повярва ли? – тези и подобни мисли го убиваха. – Ще ме сметне за крадец. Дори и да не ме даде на съд, ще ме изгони позорно като мошеник. Завинаги ще бъда заклеймен с позорно име, а сина ми и жена ми ще ги наричат „сина и жената на мошеника“.

Всичко това се рисуваше в още по-мрачни краски във въображението му. И той реши да сложи край на живота си.

По пътя Антон трябваше да премине през един мост, а зад реката се виждаше един малък манастир.

„Ще застана накрая на вагона и когато преминаваме реката, ще се хвърля във водата и ще се удавя“, – взе бързо решение младият мъж.

Вълнуваше се много. Непоносима тъга и ужас го обхванаха преди смъртта.

Докато беше в такова състояние с него се случи нещо непредвидено.

Антон изпадна в безсъзнание и видя пред себе си облечен в светещи дрехи старец. От него струеше любов и разбиране.

– Слава на Всевишния Бог, Антоне, – каза старецът. – Защо не се обърна за помощ към Божия Син Христос? Той помага на всеки. Не оставяй отчаянието да те съсипе.  Не се съгласявай да изпълниш желанието на дявола, като посегнеш на живота си. Парите, които търсиш, ти ги изпрати на една от фабриките, още вчера, но забрави да запишеш това в тефтера.

Когато дойде на себе си Антон лежеше пред вратите на манастира. Изправи се и прекрачи прага на светата обител и тогава  видя на една от стените изображението на стареца в цял ръст. Същият, който му бе говорил.

В душата на младия човек пламна неописуема благодарност, към Бога и този непознат старец, който го гледаше от иконата. Той осъзна, че към него бе проявена безкрайна милост.