Михаил за първи път тръгваше на училище. Той беше много способно дете. За това чуваше много често да говорят родителите му, баба му и дядо му.

– Навярно ще бъде отличен ученик, – усмихваше се радостно баба му.

– Да, той е способно момче, – клатеше глава дядо му.

Михаил с нетърпение очакваше да прекрачи училищния праг.

– О, там ще видят какъв съм аз!- възторжено си казваше Михаил. – Ще им докажа на всички, колко съм умен.

В училище не го приеха с възторг и възхищение.

Учителят задаваше различни въпроси на учениците. Щом Михаил извикваше високо отговора без да вдигне ръка, учителят се намръщваше и вдигаше друг ученик да отговори.

Е и него вдигаха, но на Михаил му се струваше, че не е достатъчно често. През цялото време се въртеше, подскачаше или се провикваше високо, но това не накара останалите ученици и особено учителят, да забележат неговата гениалност.

Тогава Михаил реши да ги изненада, като имитира гласът на сойката. След звука, който издаде, учителят го погледна сърдито, а останалите се разсмяха.

– Защо постоянно ни пречиш? – извика едно русо момиче със небесно сини очи.

Но това, като че ли активизира още повече Михаил и той започна да имитира различни животни и птици. Всички се смееха, а „имитаторът“ беше щастлив.

Следващия час учителят каза:
– Тук при себе си имам една шапка невидимка, на когото я сложа става невидим. Днес реших да я поставя на главата на Михаил, защото той пречи на останалите да слушат урока.

„Нека само ми я сложи, – помисли си Михаил, – ще ги накарам да немеят пред мен“.

Учителят дойде тъжен до непокорното момче и само докосна главата му.

„Нищо особено, – каза си Михаил, – на главата ми няма никаква шапка невидимка“.

Щом започна урока, той започна със своите номера. Какви ли не звуци издаваше, как ли не се кривеше, но никой не му обръщаше внимание.

По едно време му доскуча от щуротиите, които изпълняваше и се заслуша в урока. Искаше да излезе на дъската и да реши задачата, но никой не го забеляза.

Михаил сериозно се обиди: „Е нека, те ще съжаляват!“

Най-сетне звънна звънеца и дойде междучасието. Всички ученици излязоха да играят на двора.

Учителят докосна главата на Михаил и „свали“ шапката невидимка.

– Тъжно ли те бе да си сам? – тихо го попита учителят – Иди играй и се наслаждавай на почивката с другите деца, а когато всички отново се върнете в клас, ще ти сложа пак шапката невидимка. Тя ще стои на главата ти до тогава, докато се научиш да помагаш на другите и да не им пречиш да слушат урока.

Михаил наведе глава и много тихо каза:

– Моля ви, не ми я слагайте повече. Няма да преча повече на другите да слушат в час и ще се науча да им помагам.

– Добре, – усмихна му се учителят, – всичко от теб зависи, а сега бягай на двора при другите деца.

Михаил се усмихна и с бавна , но радостна, походка се отправи към вратата.

Струвало ли ви се е, че трудностите всеки момент могат да ви смачкат? Навярно вашия отговор е – Да!

Разбира се, вие знаете, че не сте единственият човек, който се е сблъсквал с непреодолими трудности. Милиони хора преди вас са изпитали такива в някой момент от живота си и с Божията помощ те не само са ги преживели и преодолели, но са били победители в тази борба.

Искам да ви насърча. Вие също можете да ги преодолеете. Ако смятате, че трудностите не са по вашите сили, искам да ви уверя, че Бог знае всичко, което се случва в живота ви и че Той не ви е изоставил.

Каквито и трудности да имате – от материална страна в живота, във взаимоотношенията, в работата, със здравето – и в каквото и да е положението, знайте, че Бог има специална милост за вас, която ще ви помогне да оцелеете в трудните времена.

Ако смятате, че трудностите са на път да ви смажат, Господ е готов да ви покаже милостта, която ще ви помогне да ги преодолеете. Просто се обърнете към Него и го призовете на помощ.

Нека това ви окуражи днес!

Колко често се прегръщате? Харесва ли ви да седите един до друг и да държите ръцете?

Скорошно проучване е показало, че това е добро за вашето здраве.

Невроекономистът Пол Зак, известен също като „доктор Любов“, препоръчва да се прегръща поне осем пъти на ден, за да се чувстваме щастливи и да се наслаждаваме на отношенията си.

Терапевтът Вирджиния Сатир има отлична фраза за прегръдката:

„Да се прегръщаме четири пъти на ден ни е необходимо за да оцелеем, осем – за да се поддържаме в добра форма и 12 – за растеж“.

Напълно възможно е тези прагови значения на прегръдките, да дават възможност на мозъка да произвежда достатъчно количество окситоцин,  който се освобождава в хипоталамуса в отговор на физическия контакт.

Окситоцинът има мощни лечебни свойства, така че това простото действие, като прегръдката, не само ни свързва с други хора, но засяга нашето физическо и емоционално здраве.

Христос призовава християните да бъдат очистени, осветени, напълно посветени на Него. Ако сте християнин, но живеете без покаяние, не се подчинявате на Божията воля, тогава ви моля: посветете целия си живот на Христос – без остатък.

Само един верен християнин може да повлияе на този свят. Светът не се нуждае от хладки, мързеливи, скандални, съмнителни или горди християни. Библията казва: „понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. Какво ви пречи да отдадете целия си живот на Царя на Царете и Господа на господарите?

Вашият отговор ще зависи от успеха или провала на вашия духовен живот. Това ще зависи от това дали вие ще имате нужда от помощ или сами ще дадете такава на другите.

Този отговор ще промени основно вашите навици, молитвен живот, вашето отношение към Библията, дарения, християнско свидетелство, вашите взаимоотношения в църковната общност.

Време е да решите!

Очаквате ли отговор на молитвите си, когато се обърнете към Бог с нуждите и желанията си, които са основани на Неговото Слово? Вие знаете ли, че можете смело и уверено да отидете при Него и да очаквате отговор?

Библията казва:

„….в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“.

Когато действително знаем, че сме в Христос, няма повече нужди объркано молим Бога за това, което Той вече е обещал в Словото Си.

„Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Когато се молите бъдете абсолютно уверени в това, че Бог наистина ви слуша, защото Той ви чува.

Нека това ви окуражи днес.