Случило се така, че се скарали синът на бащата на професора и бащата на сина на професора.
Кои са скарали, като ви е известно, че в кавгата професори не са участвали?
Ами сега! Звучи почти неразбираемо, но не е така. Внимателно четете и разсъждавайте!
Какво измъчихте ли се, ето ви и ….
Отговор: Тези, които са се скарали са братът на професора и мъжът на професора. Професорът е жена.
Ученото си е учено и под камък да го поставиш и там ще се изяви.
Един бе Павел Йорданов в селото. Като малък го знаеха като любознателно и предприемчиво момче. В училище не се задоволяваше само с писаното в учебниците, а търсеше повече информация за нещата, събитията и хората.
Когато порасна отиде във Франция и завърши там френски колеж.
Въпреки, че живееше в големия град, често посещаваше родителите си и се грижеше за тях. За него не бяха чужди мотиката, косата и брадвата. Лятно време помагаше на комшии и познати.
Един ден завари баща си на легло. Дядо Йордан, въпреки че бе настинал, няколко пъти след това бе излизал със овцете.
Жена му баба Мара все му казваше:
– Настинал си, не излизай!
– А животните? – питаше старецът. – Времето е хубаво, тревата още я бива, защо да ги затварям? Само заради някаква си настинка.
Павел като пипна нагорещеното чело на баща си и видя зачервените му от високата температура очи, много се разтревожи за него.
– Татко, ти полежи и бързо оздравявай, пък аз ще изкарам овцете.
– Да ги заведеш на Димовия рът, там има хубава паша.
– Добре, – бързо се съгласи синът, – но ти ще лежиш тук и никъде няма да ходиш, докато оздравееш.
Старецът тежко въздъхна, но се съгласи.
И Павел поведе овцете из хълмистата местност. Спомни си детството, когато тичаше бос тук на воля. Не веднъж бе седял на сянка и слушал в захлас птичата песен .
По шосето се зададе автомобил с чужда регистрация. Колата спря. О нея излезе добре облечена жена, помаха с ръка на Павел и той приближи.
Дамата го поздрави на френски. Павел ѝ отговори също на френски. Жената се изненада, но попита:
– Това ли е пътят за столицата?
Павел ѝ обясни на френски, че след завоя, трябва да се отклонят надясно и да вървят все направо.
Французойката остана изненадана от отговора на Павел и каза на мъжа в колата:
– Не знаех, че българските овчари са толкова образовани!
От къде да знае горката, че с нея не говори какъв да е овчар, а възпитаник на френски колеж?!
За много неща в света нищо не знам, но това не ми пречи да вярвам в тяхното съществуване.
Но как може да се вярва, в нещо, което не разбираш и не знаеш как действа?
Отговорът е очевиден. Дори да не го разбирам, други хора го разбират и знаят как да го приложат. Чета техните свидетелства и им вярвам.
По същия начин прекарвам много време изучавайки свидетелствата в Библията. От тях научавам, че преди много векове Бог е действал и е говорел с хората, а надеждни свидетели са го записвали. Бог ги е направлявал в процеса на записването, така че днес мога да прочета думите на Самия Бог.
Не е нужно да разбирам напълно всичко, което е написано там, за да знам за Бога. Но аз Го познавам и Му вярвам, защото в Библията прочетох за Него.
И най-важното, което зная е, че Той е слязъл от небето на земята чрез Сина Си и че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“.
Хората много често казват: „Бог отговори на молитвата ми“. Това означава, че Бог им е дал това, което са поискали.
Всъщност Бог винаги отговаря на молитвите на Своите деца, но не винаги отговорът е „да“.
Понякога Той отговаря с „не“ или „почакай“. Това са отговори равностойни на „да“.
Спомнете си как Павел молеше Бога да го отърве от „тръна в плътта“. Но Божият отговор бе „не“.
Бог бе избрал за него по-добър път, водещ към по-голяма зависимост и благодат от Него.
Навярно си спомняте, как Исус се молеше на Отца Си в навечерието на разпятието: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша….“ Иначе не биха могли да се спасят хората от света.
Бог най-добре знае от какво се нуждаем. Благодари на Бога и тогава когато Той ти казва: „Не“ или „Почакай“. Той винаги отговаря мъдро.
Съоснователят и бившият шеф на Microsoft Бил Гейтс призна, че съжалява за избора на комбинацията Ctrl + Alt + Del, използвана за влизане в системата и стартиране на мениджъра на задачите.
По време на мероприятието Bloomberg Global Business Forum ръководител на Carlyle Group Давид Рубенщайн попитал милиардера:
– Смятате ли, че идеята за използване на „три пръста“ е добро?
В отговор Гейтс нарекъл това решение погрешно.
– Не е нужно да се връщам в миналото и да променям в живота си някакви дреболии, без да рискувам други неща. Разбира се, ако мога да направя малки промени, бих направил тази операция да се прави с един клавиш, – заявил Гейтс.
Съоснователят на Microsoft и по-рано критикувал тази комбинация. През 2013 г. милиардерът заявил, че той е настоявал за създаването на отделен бутон, за да влезете в системата и да стартира диспечера на задачите, но „човекът, който е проектирал клавиатура за IBM PC“, категорично отказал предложението на Гейтс.