Сканирането на мястото е станало през 2011-2012 г.

Според участниците в проекта, изследванията ще ни помогнат да научим повече за това как хората са живели в Помпей преди изригването на Везувий.

Чрез използването на съвременни технологии е направено възможно по-подробно и точно да се предаде домът на Луций Цецилий.

В допълнение към тази структура, учените са намерили останките на фрагменти от други сгради, включително механа, пералня, пекарна и малки части от градините.

Най-дългата пещера в света се намира в САЩ. Тя е наречена Мамутова, въпреки че останки от мамут не са намерени в нея.

Интересното е, че английската дума „mammoth“ има значение – „мамут“ и „огромен“.

Поради гигантските си размери пещерата и отделните в нея зали са получили името „Mammoth cave“, което погрешно било преведено „Мамутова“.

Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …

На архипелага Рюкю живее така наречения Амами заек, който не се среща никъде другаде.

За да поддържа популацията на тези зайци, властите на Япония са започнали лов на мангуста, който е естествен враг на тези животни.

На остров Менорка са намерени останките на гигантски зайци. Теглото на тези животни е достигало 12 килограма.

Зайците могат да ядат дори месо. Много огладнелият заек може да нападне малка птица. Известни са случаи, в които зайци са се хранели с мърша.

Заекът не отива в територията на друг заек, дори и да се спасява от смъртна опасност.

На зайците зъбите им растат през целия им живот.

Зайци се срещат на всички континенти, освен в Антарктида и Австралия.

Плъховият крал е митично животно споменато в европейските легенди, а в действителност представлява множество плъхове, на които са сраснали опашките.

За хората този „крал“ е изключително лошо предзнаменование, свързано с болести. Това е естествено, защото плъховете пренасят зараза и смърт.

С увеличаването на популацията на плъхове се увеличава вероятността от огнища на заболявания, като черната смърт, която се разпространява чрез бълхите на плъх.

Документиране на такива случаи, при които да са наблюдават живи плъхове с оплетени опашки няма, но в различни музеи има мумифицирани техни останки.

Предполага се, че в тесни дупки опашките на плъховете се преплитат, когато се размножават или замръзват по време на сън, а след това такъв „крал“ може да живее достатъчно дълго, ако другите подобни на него му носят храна.

Други изследователи смятат, че всички музейни „крале“ са резултат от манипулация, която някой специално свързва с мъртвите плъхове.