През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!

В квартала много често се коментираше темата за браковете. Не веднъж групички, излезли пред блоковете в импровизираната градинака и чудно скалъпена детска площадка, се събираха и коментираха по въпроса.

Днес слънцето весело огря и даде надежда на хората за по-хубаво време. Те се измъкнаха от квадратните си студени „бърлоги“ и се разприказваха по пейките на припек.

Бай Васил повдигна кепето си, потърка с длан олисялата си глава и започна назидателно, като видя, че доста хора се събраха навън:

– Човек без семейство е като без основи. Няма сигурна почва, на която да стъпи.

Дядо Петър не остана назад и се обади бързо:

– Ако нямаш подкрепата, обичта, грижата и вниманието на близките, нямаш нищо.

– Без обич сме като птици с пречупени криле, – намеси се и Кера. – Ама кажи го сега на младите. Така им било по-добре, не им трябвали деца, да врякат и да им се завират в краката.

Атанаска въздъхна тежко:

– Какво знаят те?! Останах вдовица на 36 години, с мъжа ми нямахме деца. Разболях се и нямаше кой да ме погледне. Добре, че беше баба Пена от първия етаж, сама нямаше да мога да се оправя.

– Хората идват, приятели, колеги, – започна тъжно Гергана, – но не е като да имаш човек до себе си, който няма да си тръгне. Да те наглежда и да се грижи за теб.

– Това е смисълът на семейството, някой да знае, че друг мисли за него – каза Добрина, майка на три деца.

– Любовта не е само секс, а грижа, подкрепа, а това най-добре се усеща в семейството, – обади се Рангел свел тъжно очи надолу.

– Тръгнали да печелят много пари, да гонят слава, кариера да градят, но това не може да замени топлите и искрени отношения в едно семейство, – войнствено заяви бай Васил.

– Седим, говорим, ама и младите…. не слушат. Дай, Боже, да им се отворят ушите, та да се радваме на малки момиченца и момченца, които свои гнезда да свият, свои рожби да отгледат, – като благословия прозвуча гласът на баба Пена.

Още от 16 век някои художници използвали кафява боя, която в основата си съдържала останките от балсамирани древноегипетски мумии.
Особено популярна и използвана била от прарафаелитите. Много от техните произведения били наситени с кафяви тонове.
Голямото търсене на кафява боя създало условия за появата на мошеници, които потапяли телата на екзекутираните престъпници в смола, изсушавали ги на слънце и ги продавали за автентични мумии.

Главата на едно семейството от Ловешка област бил отчаян. За съжаление това е напълно нормално състояния в сегашната ситуация. Заложил дома си, но така и не могъл да се разплати с банката.
Но, за разлика от много свои събратя в нещастието, нашият герой намерил един много необичаен изход. Наел багер разрушил къщата си до основи, натоварени отломките в камион и се отправили към банката.
Той направил това не защото бил обезумял. Работата е там, че според условията на ипотеката, в случай на неплащане на дълга, банката трябвало да вземе само дома, но не и земята на която е построен.
Така след като семейството поумувало, решило да разруши къщата си и да закара отломките от нея в банката, а на земята да си построи нова къща.
Трябва да отбележим, че семейството преди да се реши на такава радикална стъпка е помолило банката да не им отнема дома. Те обещали, че в най-скоро време ще решат финансовите си проблеми. Въпреки това, мениджърът категорично отказал, заявявайки, че „в правилата на банката не се предвиждат никакви изключения“.
След това главата на семейството се усмихнал. След това позвънил на свой роднина, шофьор на камион и го помолил да му помогне.

Служители на Центъра за изследване на хората с увреждания в Хавайския университета раздават безплатни карти като подарък, за ученици на 11-13 години, за да участват в специална програма за сексуално образование.
Много родители били възмутени от такива методи „на възпитание“. На първо място, поради факта, че се включва изучаването на основите на нетрадиционни сексуални отношения.
Освен това, обществото е възмутен и от това, че повече от 52 хиляди долара от 5-те милиона безвъзмездна помощ от службата за подпомагане непълнолетни са използвани за закупуване на тези карти.
Депутатът републиканец Боб МакДермот, чийто 12-годишен син посещава държавното училище в Хавай е заявил, че заедно с другите възмутени родители ще се стреми за преразглеждане на учебните програми.