Според повечето хора Австралия е свързана с ръгби, кенгуру, аборигени и Операта в Сидни.

Милиони туристи посещават тази страна ежегодно, но малцина от тях знаят за така наречената „Стълба към Луна“.

От началото на март до средата на октомври всяка година отразяването на нашия спътник в морето създава красива илюзия за стълбище, водещо до небето.

Този великолепен спектакъл може да се наблюдава само 3 нощи в месеца по цялото крайбрежие на Австралия.

Но повечето хора, които знаят за него, отиват в град Брума. Местните жители са наясно с това и печелят добре, като продават хиляди тематични сувенири на туристите.

И докато гостите гледат спиращата дъха илюзия, ги развличат артисти.

Веднъж във Виенската опера херцогът на Уелинктън Артър Уелсли слушал Бетховен.

Изпълнявала се „Битката при Витория“. Великият композитор украсил произведението си със звуци, имитиращи грохота на оръдията и шума на битката.

След представлението руският посланик попитал херцога:

– Музиката приличаше ли на истинска битка?

– Господи, разбира се, че не, в противен случай аз първи бих избягал веднага.

Поклонниците на таланта на Моцарт знаят, че Прага в живота на композитора е изиграла много по-голяма роля, отколкото Виена, където той постоянно е живял.

Във Виена успехът на Моцарт бил кратковременен. Не всички негови произведения се приемали от публиката.

Доста по-различно било отношението на жителите на Прага към оперите на Моцарт. За тях билетите се изчерпвали предварително и не само това. Оперите му оставали дълго в репертоарите на прашките театри.

Моцарт няколко пъти е идвал в Прага и е оставал там няколко месеца. Като правило, вдъхновяващо място за него била вилата „Бертрамка“.

Днес в тази вила е открит музей на  Моцарт.

Мнозина забелязали, че съществуват странни съвпадения. Щом се появи на сцената нова опера на Майербер във Франция започва  епидемия от холера.

След „Роберт дявола“ се появила холера през 1832 г., след „Пророка“ – през 1849 г. и накрая след „Звезда на Севера“ – през 1854 г.

Журналистите писали, че това няма нищо необикновено: „Щом започна да звучи музиката на Майербер, това винаги предвещава народно бедствие.

Майербер не е музикант, а дявол, преоблечен като музикант, хвърлен във Франция от ада“.

Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от  един малко известен музикант.

На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.

– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.

– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….