Веднъж във Виенската опера херцогът на Уелинктън Артър Уелсли слушал Бетховен.
Изпълнявала се „Битката при Витория“. Великият композитор украсил произведението си със звуци, имитиращи грохота на оръдията и шума на битката.
След представлението руският посланик попитал херцога:
– Музиката приличаше ли на истинска битка?
– Господи, разбира се, че не, в противен случай аз първи бих избягал веднага.
Поклонниците на таланта на Моцарт знаят, че Прага в живота на композитора е изиграла много по-голяма роля, отколкото Виена, където той постоянно е живял.
Във Виена успехът на Моцарт бил кратковременен. Не всички негови произведения се приемали от публиката.
Доста по-различно било отношението на жителите на Прага към оперите на Моцарт. За тях билетите се изчерпвали предварително и не само това. Оперите му оставали дълго в репертоарите на прашките театри.
Моцарт няколко пъти е идвал в Прага и е оставал там няколко месеца. Като правило, вдъхновяващо място за него била вилата „Бертрамка“.
Днес в тази вила е открит музей на Моцарт.
Мнозина забелязали, че съществуват странни съвпадения. Щом се появи на сцената нова опера на Майербер във Франция започва епидемия от холера.
След „Роберт дявола“ се появила холера през 1832 г., след „Пророка“ – през 1849 г. и накрая след „Звезда на Севера“ – през 1854 г.
Журналистите писали, че това няма нищо необикновено: „Щом започна да звучи музиката на Майербер, това винаги предвещава народно бедствие.
Майербер не е музикант, а дявол, преоблечен като музикант, хвърлен във Франция от ада“.
Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от един малко известен музикант.
На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.
– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.
– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….
Смесените сложни размери се образуват, когато заедно се съединяват не еднакви, а различни прости, например, двуделни с триделни.
От разнообразните смесени размери се открояват четири 5/4 и 5/8, и 7/4 и 7/8, особено в руската музика.
От време на време музикант може срещне и размер 11/4, но това е много рядко, например в заключителния хор“Светлина и сила“ от операта „Снегурачка“ на Н.А. Римски- Корсаков.
Размери 7/4 и 7/8 са сложни от три прости, един от които е триделен, а останалите два двуделни. Този размер често може да се види в обработката на руски народни песни, а понякога и в инструменталната музика предимно при руските композитори.
Вариантите на сложните седемделни размера се различават по местоположението триделния дял. Често той е в началото или в края на такта, много рядко в средата.
7/8 (2+2+3 или 2+3+2), 8/8 (3+2+3), 11/8, 12/8, 15/8 с техни вътрешни разновидности са характерни за българския фолклор.