P { margin-bottom: 0.21cm; }

Томас Мидгли е отговорен за изобретяването на оловния бензин, които той създава за „General Motors“. Днес такъв бензин не се прави, защото е токсичен.

Само през първата година на производството му десетки работници умрели, а много повече от тях се разболели тежко.

Това не се харесало на компанията, не толкова за това, че хората умирали, а защото спадали темповете на производството й. Така в името да добрата стара американска ефективност, построили нов завод.

Следващите месеци се появили нови жертви на отравяне с олово. Те получавали халюцинации, а някои от тях се побърквали. И отново имало пет смъртни случая.

През цялото това време, Мидгли направил, може би само едно разумно нещо. На пресконференцията, той измил ръцете си в разтвор на олово, който се добавял към бензина, и в рамките на няколко минути вдишвал изпарения от горивото, за да докаже неговата безопасност. Така, благодарение на Томас Мидгли, токсичните газове тровели въздуха още няколко десетилетия.

По- късно „General Motors“ казал на Мидгли че търсят нов химикал за използване в хладилните системи и той им предложил хлорфлуорвъглеводороди.

Десетилетия по-късно, след смъртта на химика, светът научи, че тези вещества се направили дупка в озоновия слой.

Между другото, злополучния оловен бензин бил забранен чак през 1973 година.

Една тъмна нощ се разнесе вик „сепия!“ и всички се разбудиха. Втурнаха се на палубата и в продължение на час и половина приготвяха въдиците си за сепия — парче олово, боядисано червено, с игли в долния му край, подредени в кръг, наклонени назад като ребрата на полуотворен чадър.
По някаква неизвестна причина сепията обича да се обвива около иглите и така я изтеглят, преди тя да може да се освободи от тях. Когато напуска дома си, тя изхвърля струи вода, а след това изпуска течност, тъмна като мастило в лицето на този, който я пленява. Много е интересно да се наблюдава как хората въртяха главите си, за да избягнат струята.
Когато суетнята свърши, те бяха черни като коминочистачи но на палубата  имаше цяла купчина прясна сепия.

Това беше един от онези горещи септемврийски дни, при които не се усеща никакъв полъх и морето е неподвижно и гладко, сякаш заспало.
Такова море някои сравняват с разтопено олово, други с огледало, а рибарите казват, че „мравките ходят да пият вода“.
Заливът блестеше от слънчевите лъчи. Водата на места изглеждаше изумруденозелена, а другаде сапфиреносиня, прорязана от дълги и неестествени по форма кафеникави и сиви ивици.
В дъното на залива, където се простираше пристанището, се забелязваше гора от мачти.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.

Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.

Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.

Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици,  сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.

Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.