Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.