Вятър подухваше и разхлаждаше малко. Въпреки високата температура, можеше да се живее някак.

Андрей бе спрял под сянката на ореха си и споделяше с Асен:

– Това проучване на спортния вестник направо ме шокира.

– За какво става въпрос? – повдигна рамене неразбиращо Асен.

– Представи си, 198 олимпийски спортисти били попитани дали биха взели забранено вещество за подобряване на представянето си, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати и ще спечелят състезанието си. Сто деветдесет и пет спортисти казали „да“ и само трима казали не.

– Наистина е смразяващо, – съгласи се Асен.

– След това били попитани, – продължи Андрей, – дали биха взели веществото, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати, ще спечелят всяко състезание през следващите пет години, но след това ще умрат от страничните ефекти на веществото. Повече от половината спортисти казали „да“.

– О, това е много тъжно, – възкликна Асен.

– Олимпиади се провеждат на всеки четири години, – уточни Андрей.

След това се усмихна и попита:

– Можеш ли да посочиш петима златни медалисти от последните олимпийски игри?

– Е, който се интересува много от Олимпиадите, сигурно ще изброи и повече, най-вече от любимите му спортове, – закима с глава Асен.

– Всички копнеем за признание и почит. Но безсмъртието и славата принадлежат на Бога, – заключи тържествено Андрей.

 На шампионка по стрелба не била дадена възможност да защити титлата си на следващата Олимпиада.

В състезанията по стрелба на Олимпийските игри през 1968 г. жените взели участие наравно с мъжете.

Нито една жена не могла да спечели медал. За това до Олимпиадата 1992 г в Барселона МОК решил да ограничи участието на жени в тази дисциплина.

Но именно е Барселона златото спечелила китайката Чжан Шан, решението на било отменено и китайката не могла след четири години да защити титлата си.

Едва през 2000 г. жените били върнати в дисциплината стрелба, но отделно от мъжете.

Представителството на компанията Nissan във Великобритания ще подари на британските спортисти, завоювали златен медал на Олимпиадата в Рио де Жанейро, електромобил Leaf.

Автомобилът ще бъде със „златно“ покритие.

Първият Leaf от „олимпийската“ серия е представил в лондонския велопарк представителят на компанията в Лондон, 11-кратния световен шампион и 6-кратния олимпийски шампион по колоездене Крис Хой.

В момента, Nissan поддържа 16 спортисти, включително и шест параолимпийци.

Nissan Leaf е пуснат през 2010. Батерията му е с капацитет 24 кВтч, което осигурява пробег от 200 км. През миналата година е представена нова версия , където капацитета на батерията е 30 кВтч и 250 километров пробег. През юли тази година капацитета на батерията е вече 48 кВтч.

Далечни разстояния за автомобила са нараснали в сравнение с базовия вариант до 75%, но компанията не планира да пусне този автомобил в серийно производство.

Най-добрият спортист по гребане е британецът Стив Редгрейв.  Той е побеждавал в продължение на 20 години във всички шампионати и Олимпиади в света.

Преди игрите през 1992 г. в Барселона лекарите открили на Стив диабет, но въпреки това той участвал  и взел своето трето олимпийско „злато“.

След това той участвал в Олимпиадите на Атланта през 1996 г. и в Сидни през 2000 г., на които Стив се вдигнал и също „взел“ златото.

Стив Редгрейв е завършил кариерата си като петкратен олимпийски шампион.

Добромир стигна до колата си. Извади ключовете, за да отвори вратата, но тогава нещо привлече вниманието му. Един младеж се прехвърли от колата си в инвалидна количка и се насочи по улицата, която беше доста стръмна.

Добромир се приближи до младежа и каза:

– Навярно си решил да тръгнеш по тази стръмна улица, по която аз току що слязох?

Младежът само му кимна с глава в знак на съгласие.

– Имаш ли нещо против да ти помогна?- попита Добромир.

И още преди младежът да каже нещо. Добромир хвана дръжките на количката и започна да я бута нагоре.

– Казвам се Добромир, – представи се той на младежа.

– Аз съм Станчо. Обикновено се изкачвам сам по тази стръмна улица, но като ми предложи, реших да не възразявам. Знаеш ли, понякога си представям как тичам нагоре по тази улица, както  едно време, когато имах крака.

– Какво е станало с краката ти? – попита Добромир.

– Катастрофа, неприятна работа, – смръщи вежди Станчо.- Връщахме се от състезание. Бяхме спечелили всички възможни първи места. Правехме планове да копунясваме край морето …. Тогава ни блъсна някакъв пиян …. Най-добрият ми приятел загина на място. На другите им се размина само с натъртвания и драскотини, а аз ……. останах парализиран от кръста надолу …… За миг животът ми коренно се промени.

– Съжалявам, – каза Добромир, той не знаеше какво да каже в случая, за да утеши Станчо.

– Все пак се радвам, че останах жив, – засмя се Станчо. – Всеки път, когато си спомня за приятеля си, как загина, все си обещавам да живея пълноценно и заради него.

– Какво правиш тук? – попита Добромир, за да разсее мрачните спомени на Станчо.

– След катастрофата трябваше да се откажа от мечтата си. – тъжно каза Станчо. – Може странно да ти звучи, но исках да спечеля златен медал на Олимпиада. Кандидатствах и ме приеха тук да уча. Разбрах, че мога да допринеса нещо в живота и по друг начин.

– Майка ми често казваше, че някои мечти умират, за да се родят други, – насърчително каза Добромир. – Ти ще успееш. А какъв искаш да станеш сега, след всичко, което ти се е случило?

– Предприемач или може би да имам собствен бизнес, – замислено отговори Станчо. – Но най-много от всичко….. усещам в себе си сили …… да бъда водач.

– О, личи си, не се предаваш лесно, – усмихна се Добромир.

– Благодаря. Повечето хора трудно биха си представили водач в инвалидна количка, нали? Но Рузвелт един от великите водачи в американската история, също е бил в инвалидна количка. Може краката ми да са слаби, но важното е характерът и волята ми да бъдат силни.

– Няма нищо невъзможно за човек, който вярва, – каза въодушевено Добромир.

Станчо погледна часовника  си и извика:

– Съжалявам, че трябва да тръгвам, но имам лекция след пет минути. Довиждане и много ти благодаря.

Двамата си стиснаха ръцете и Станчо се отдалечи.

– Надеждата умира последна, – каза си Добромир, когато се върна при колата си.- Важно е човек да има мечта и да я следва.

Качи се в колата и потегли.