Васил Петров днес беше в училище. Синът му бе счупил два прозореца, насинил окото на момче от по-малките класове и се бе държал грубо с учителката си.

За да изгони болката си от посрамяването си, Васил беше седнал в близката бирария пред една голяма халба бира.

Минчо, съседът им го видя и като усети, че е угрижен, отиде при него.

– Какво ти е, Васко? Болен ли си?

– Моя хубостник такива ги е свършил в училище, че се чудех къде да се скрия от срам, – едва не проплака Васил.

– Младото поколение расте в атмосфера на задоволеност. Затрупваме ги с какви ли не играчки, – подхвана от далече Минчо.

– Това е най-малкото. Погледни го моя, две педи е от земята, а вече е независим и самостоятелен. А какви ги върши?

– Неукрепналите ни деца попадат под медийната инвазия на света. – каза Минчо.  – Всичко това срива авторитета на родителите. Васко ти постояно си на работа и не ти остава достатъчно време да се занимават с децата си. На кого ги оставяш тогава? На развлекателната индустрия, телевизията и компютъра, както и на „педагогическите“ методи на улицата.

Васко сякаш не бе чул думите на съседа си, а се нахвърли яростно:

– Виж как ги възпитават днес в училище!

Минчо се опита да влее малко разум в главата на провинилия се баща:

– Мисленето на младия човек  се влияе от медиите, а не от училището, за това се държат така. Какво гледат по филмите, забавните програми, шоута и какво ли още не от този боклук? Ще се съгласиш, че всичко това ги прави  необуздани, егоисти, спомагат за развитието на детска престъпност, стават агресивни, започват рано да правят секс и всичко това в комплект с отсъствието на респект към учителите и възрастните хора.

– И какво да правя? – започна да се оправдава Васил. – От сутрин до вечер съм на работа, прибирам се уморен. Кога да намеря време за моя калпазанин. В повечето случаи го оставам на майка му. Тя се оправя с него.

Минчо въздъхна:

– Всичко отрицателно, поради незаинтересованост ни,се натрупва още в първите 7 години у детето, а това носи горчиви плодове за поколения напред.

Васил махна с ръка и удави притесненията си в чашата с бира.

За да имаме психичното здраве, трябва да съсредоточим ума си върху правилните неща.
Помислете си за Исус. Ако искате да станете като Него, трябва да попълните вашите мисли с Неговите.
Давате ли си сметка какво ни учи светът, че е добро? Всичко в света ни учи да мислим за себе си и за никой друг. Но Исус е мисли противоположното на това, че е по-лесно да се мисли за другите.
Помислете за вечността „Каквото око не е виждал, ухо не е чуло, и на човешко сърце не е предполагало, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Коринтяни 2: 9).
Когато започнем да се фокусира върху истини като тази, всичките ни проблеми ще изглеждат малки в сравнение със славата, радостта и удоволствието от нещата, които очакваме с нетърпение във вечността.
Умът ви е най-голямото бойно поле. Помолете Бог да ви помогне да направите правилния избор за всеки ден. Хранете се редовно с Божието Слово, освободи съзнанието си от разрушителните мисли и да запълни ума си с Исус, грижата за другите, и очакването на вечността.
С това се печели битката.

Много видове гекони имат способността да се маскират. Кожата им е по-тъмна или по-светла в зависимост от осветлението в околната среда.
По време на експерименти на геконите затворили окото им само от едната страна, но те ​​продължили да променят цвета си по обичайния алгоритъм.
Но ако очите им се затворят и от двете страни, те се справяли със задачата за маскирането много по-лошо.
В тези зони са открити голям брой светлочувствителни протеинови опсини, поради които вероятно кожата на геконите се приспособява към околната среда без участие на зрението.
Подобни механизми за автономна регулация на окраската на тялото са открити при някои риби.

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.

Бог се замислил, от коя част  на мъжа да създаде жената. И накрая решил:

– Няма да я създам от главата, за да не бъде много високомерна, нито от окото, за да не е прекалено любопитна. И ухото не става, ще започне много да подслушва. Ако е от устата ще говори твърде много. Не бива да е и от сърцето, за да не бъде много ревнива, нито от ръката, за да не бъде много алчна. Нека да не е от краката, защото много ще скита. По-добре да я направя от някоя скрита част на тялото, за да е смирена.

Но явно Божието творение нещо се е объркало, защото всички обвиняват жената, за това, което е искал да избегне Творецът, като лакомия, склонност да подслушва, леност, ……  За повечето, жената е ревнива, заядлива и бъбрива.

Хубавото е, че Бог не я е изоставил и ако тя Го слуша, се уподобява на Него.