Англия се счита за лидер по количеството на легенди за призраци живеещи в стари замъци. И въпреки, че много се отнасят скептично към това, всеки британец е готов подсъзнателно да се срещне с нещо необичайно.

Вик Тенди програмист от Ковънтри, неочаквано се срещнал с привидение в стаята си. Нещо безформено с пепеляв цвят се материaлизирало в помещението, след което безследно изчезнало.

Тенди започнал да търси причината за необикновеното явление. Той я намерил с помощта на своето хоби, фехтовката.

Един ден след тренировка, Тенди решил да почисти шпагата си и за целта я поставил в менгеме. Изведнъж оръжието започнало да вибрира. Програмистът веднага измерил фоновия шум в стаята. Оказало се, че е налице невъобразим нискочестотен звук.

Източник на инфразвука бил вентилаторът на климатика. След като го изключил, шпагата престанала да вибрира.

От тук дошло и обяснението на Вик Тенди за появата на паранормални явления. Според него тези явления са налице, когато инфразвук влияе на предмети и хора.

Какво е това и къде се намира?
Сега тя е филиал на Ботаническата градина на Московския държавен университет. През 1706г. Петър I заповядва в тази градина да се засаждат само лечебни растения за нуждите на армията.
Както във всяка ботаническа градина и тук има голямо разнообразие от растения, включително лекарствени. Има и около 300 вида дървета, на възраст 200-300 години. Най-значимото от тях е сибирската лиственица, според легендата тя е посадена от Петър I. Много е преживяла тя, в това число пожара през 1812г., а в края на XIX век е била ударена от мълния.
Информация за историята ѝ и нейните характеристики са сложени на табелка прикрепена към корена на дървото. А ето какво четем на нея:
„Според легендата тази лиственица е посадил сам Петър I. Тя притежава отлични свойства. Дървесината ѝ е по-тежка от водата, не гние, а нещата направени от нея могат да служат векове. Някои здания в Венеция и Сант-Петербург се държат на свързани лиственици, забити в крехкия грунд.
В края на XIX век върху лиственицата ударила мълния, за това нейната красива корона има такава причудлива форма. Някои от клоните ѝ са сухи. Един от тях след бурята през 1998г. трябвало да бъде премахнат, заради безопасността на посетителите. Останалите са запазени, защото допълват красотата на дървото.
Тук се намира и друго необикновенно дърво чемерика. То е същинска реликва. Учените отдавна са намерили в въглищни пластове интересни отпечатъци на ветрилообразни листа, които са смятали, че са на отдавна изчезнало дърво.
През XVIII век били намерени няколко екземпляра от тези дървета във вътрешностите на Китай, засадени около манастири. Отделни дървета достигат височина 30-35 метра, те са на възраст около 2000 години.
Друга забележителност на градината е старинен изкоп, за събиране на дъждовна вода. Той се намира в най-низката част на градината. На дъното му има висококачествена глина докарана от Гжели. През 2000-2002 година е бил реставриран. Сега е много по малък, в сравнение с 1850г, защото е частично запълнен.
Градината разкрива на всеки своята красота, само трябва да се разходиш по пътеките ѝ и да вникнеш дълбоко в нея.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?