Интензивността на преследването на протестантите в Китай през миналата година е сравнима с времето на гонения по време на „културната революция“.
От януари до ноември, близо 400 църкви са разрушени или са лишени от кръстове. На дискриминацията били подложени християнските общности в по-големите градове на провинция Джъдзян и някои други провинции.
Забележима е промяната в отношението на китайското правителство към протестантските общности през 2014 г. В миналото са били преследвани основно официално нерегистрирани „домашни“ църкви и католически общности.
През 2014 г. правителството е обявило лидерите на „домашните“ църкви за ръководители на култове и преследването се е засилило. Мащабът и интензивността на преследване са достигнали историческия максимум от „културната революция“.
Увеличил се е броя на наказателните дела срещу протестантски лидери в много провинции, включително Вътрешна Монголия, Шандонг, Хънан, Хунан, Шанси и Синцзян.
Една от важните причини, поради която стават преследванията през 2014 г. е станало популяризирането на „християнската теология с китайски характеристики“. В нея са изтрити различията между християнската теология и комунистическите идеи за „хармонично общество“.

Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Христос дойде на света да спаси всички хора: богати и бедни, черни и бели, образовани и неграмотни, мъдри и прости.
Когато на Земята се е родил Божият Син, първи са дошли да го почетат овчарите. Обикновени хора, стоящи в дъното на социалната стълбица, необразовани и неграмотни. След тях дошли влъхвите – мъдреците. Хора от далечни страни, богати и уважавани.
Бог ги е довел във Витлеем. Едните били призовани от ангелите, а другите следвали чудната звезда.
Спасителят дойде за всички хора. Всеки човек, макар и да не осъзнава, има нужда от Божието прощение и обновяване на живота си.
Не е важно какво място заемаш в обществото, ти се нуждаеш от Христос. Няма значение какво си успял да постигнеш до сега, Той те обича и чака.
С Бога можеш да направиш много повече и да осмислиш истински живота си.

Това е жанр от художествената литература близък до научната фантастиката.
Описва моделите на идеалното общество.
За разлика от антиутопиите се характеризира с вярата на автора, че това е безупречен модел за реализиране на съвършено общество.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.