Във Facebook попаднах на снимка на чернокожо момиче, което е спечелило конкурса за красота във Финландия.

От долу се мъдреха насмешливи коментари авторите, на които смятаха за неуместно и странно това явление. Те пишеха за него като свидетелство за дълбокия упадък в Европа.

„Бедното момиче е много страшно и е получило наградата от умове, които нямат никаква политическа коректност“. Финландската красавица според повечето е трябвало да бъде с бяла кожа.

Съгласна съм, че излъчването на красавици в подобни конкурси е доста спорно. Най-вече поради комерсализацията на женската красота и налагане на някакъв стандарт за красота, което кара много жени да се лишават от естествената си красота, само и само за да добият исканата и търсена форма.

Но да се отрича красотата, само защото не е в „предпочитан цвят на кожата“, мисля че е прекалено.

Расизмът е отричане на християнската вяра. Съществуват чернокожи православни свещеници, които добре се грижат за папствата си. Нима такива хора трябва да се поставят по-долу от другите свещеници само заради цвета на кожата си?

Във Финландия живеят емигранти и техните потомци, които имат черна кожа. Там те са възприемани като „свои“ хора и могат да участват и побеждават във финландските конкурси.

Това  говори в полза за финландското общество, където всички хора се възприемат еднакво. Там може да съществуват заблуждения и грехове, но поне в случая следват християнското наследство на нашата цивилизация.

Официално Пекин е готов към конструктивен диалог с Ватикана и въвеждането на католицизма в китайското общество, но при условие, че гражданите на КНР, открито изповядващи католицизма, са длъжни да бъдат патриоти на своята страна.

Това изявление е направено от Държавната администрация на КНР по религиозните въпроси при срещата им с представители на Католическата църква.

В същото време, Пекин е готов да отиде не на всички отстъпки, които се изискват от духовниците. Така например, властите настояват, епископите да назначават само от китайската отечествена католическа асоциация, а не от папата.

Започвайки с петдесетте години, атеистичното правителство на Китай е арестувало много католически свещеници и енориаши. Сега китайските католици имат право да посещават само църквата получи разрешение от държавата и която не се подчинява на Ватикана.

В същото време, медиите смятат, че по-голямата част от католиците в Китай, които са не по-малко от дванадесет милиона души, тайно посещават подземни църкви.

„Да не следваш множеството да правиш зло, нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието, нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му“.

Често се влияем от външния свят и ставаме егоистични. Някои умишлено отстъпват от правдата поради завист или презрение към бедните, слабите и чужденците.

Други са твърде заети или прекалено егоистични, за да подадат ръка за помощ на тези, които се нуждаят.

Божието Слово ни напомня, че ние сме отговорни за това, нашето общество да стане справедливо, а хората честни..
Ние имаме отговорност да помагаме за разкриване на несправедливостта, която виждаме, да помагаме на слабите.

Трябва да помним Божията милост, която ни е освободила от унинието на живота  във този враждебния свят и ни направила Божии деца.

Не отстъпвайте от правдата!

Въпреки, че не е традиционна микро нация, Християния има право да бъде в списъка на самоуправляващите се области с малочислено постоянно население.

Този град е създаден през 1971 г. на една изоставена военна база в Копенхаген от философи, мечтатели и хипита с амбицията за изграждане на едно свободно общество.

В зависимост от лицето, с което общувате, Християния е първото в света напълно функциониращо анархистко общество или район залят от заселници и наркотрафиканти.

„Градът“ заема площ по-малка от един квадратен километър, а неговите граждани плащат данъци и комунални услуги в Копенхаген.

Но в същото време жителите му твърдят, че имат свой собствен набор от закони и обществени услуги.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.