Не е тайна, че успеха не търси този, който лениво е скръстил ръце и чака да се случи нещо. Той обича тези, които са отворени за нови знания и умения и се стремят към развитие.
Целта не е само да придобиеш знание, но да умееш да го приложиш на практика. Когато тренираш дадено умение и го превърнеш в навик, ти наистина ставаш успешен.
Говорим за знания, но не такива придобити в университет или други образователни институции не, че не са важни, но често са недостатъчни. Те не ни помагат да изградим ефективни взаимоотношения в семейството, на работата или в бизнеса.
През целия си живот ние се сблъскваме с трудности, търсим решение за всяка създала се ситуация. Така придобиваме безценен опит. Понякога този опит ни струва доста скъпо.
В съвременния забързан ритъм на живот, при постоянен недостиг на време, дистанционното обучение е отличен начин да придобиеш нови знания. Преимущество е, че без да се отделяш от дома и работа можеш да усвоиш нещо ново, да се развиеш в някоя друга област.
В Японие бе разрешено на студенти да следят по мобилните си телефони лекциите без да се отделят от работа.
Дали ще придобиеш определен вид знание или уникално умение е вече въпрос на предпочитание. Човек никога не е стоял на едно място, а е вървял напред. Желанието да изследва, да открива не са му давали нито минута покой. Не става дума само за наука, а и за всяка сфера от човешкия живот.
Успеха среща само търсещите, но не слава, почести и пари, а нещо много по-просто, неудволетвореността от постигнатото.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.