Докато чете човек получава допълнителен опит чрез анализиране на ситуациите и героите в книгата. Читателят се опитва да намери и да открие подобни на героите в реалния живот, така разбира характерните черти на хората около себе си. Това е полезно умение за получаване на психологически знания в живот и за морала на хората. Имено по този начин се отработват нравствените ориентири.
Сериозните произведения предизвикват към анализ. Четящият човек се учи на наблюдателност, така разширява собствения си кръгозор.
Човек не може да получи всичко при общение в семейството и обществото. Много използват книгите за обогатяване на вътрешният си свят и добавяне на жизнен опит. Постоянното четене и анализиране на ситуациите, помага за подобряване на паметта.
Четящият човек, вече в напреднала възраст, с помощта на книгите поддържа способността си да мисли чрез форми и образи, а това се отразява на когнитивната функция, т.е. паметта и умствените способности. Четенето помага човек да се концентрира, а това от своя страна позволява да се запази „жив ума“, да се мисли разумно в реално време.
Стиховете помагат да се усети „вкуса“ на езика. Придават чувство за ритъм, разширяват паметта за сметка на запомнени мисли и стихове.
Една добра книга те кара да мислиш, да изразяваш емоции: любов, гняв, ярост, смях, и дори страх. Книгата трябва да е написана на богат език, нужно е разнообразие. В тази книга трябва да бъдат заложени смисълът, оригиналните идеи и специалният стил на представяне.
Образованието е създало огромен брой хора, които могат да четат, но не могат да определят какво е достойно за четене.
Да не забравяме, че четенето на книги е друга форма на обучение и усъвършенстване на знанията. Добрите книги има и сред специализираната литература. Отлично написаната техническа книга помага да се предизвика интерес към съответната професия или хоби. Справочниците предават класифицирано знание, което влияе на качеството на самообразованието.
Четете и сами отсъждайте „кое е хубаво“.

Любителите на ярки образи ги сравняват с космически кораби на пришълци или зловещи персонажи от филми на ужасите, а метеоролозите ги наричат суперклетки.
Фактът, че това явление не е толкова рядко, се потвърждава от многобройните фотографии, разпространени от свидетели в социалните мрежи. Хората обичат да правят снимки на суперклетки, защото те са невероятно фотогенични и напомня сцени от филм за извънземно нашествие.
Метеорологът Ник Вилтген разказва за физическата природа на суперклетката на гръмотевичните бури, които понякога са наричани също „облаци майки“:
– Те възникват, когато въздухът е в нестабилно състояние  и се характеризират със стабилни и силни възходящи потоци при конкретна комбинация от посоката на вятъра на различни височини. Като правило, за формирането на суперклетката е необходимо на земята да доминира южен или югоизточен вятър, а на по-голяма височина югозападен или западен такъв. В този случай, издигащият се въздух се усуква, благодарение, на което става видима структурата на облака във вид на кръгови канали.
За да се заснемат такива облаци е необходимо видеонаблюдение за дома.
Суперклетките могат да се запазят в продължение на няколко часа, преодолявайки стотици километри. Като правило, те са свързани с такива опасни метеорологични явления като градушки, силни ветрове и урагани.

Мислех си, че разказа е на пръв поглед регистрация на нещо станало. Един срив, нарушил равния ход на всекидневието, един сблъсък, една сполука, една погрешна стъпка, една промяна.
Това е зародишът на всеки разказ. Но случката е само причината, която прави видим за нас един образ, който е съществувал невидимо и преди да го проявим на хартия.
Така че не се грижи за случките, те сами ти идват насреща, по-добре трупай човешки образи.

Да наблюдаваш, а не да зяпаш и да трупаш наблюдения в главата си.
Слушаш не с любопитството, за да научиш просто какво е останало, а със стремежа да надникнеш в тъмния свят на причините и реакции, включително и в света на човека, който разказва, тъй че да улавяш не само изказаното, а и премълчаното. Да слушаш, да отбираш и да трупаш ….
Да мислиш върху видяното и чутото, да строиш образи-хипотези, да ги видоизменяш, да ги рушиш, ако трябва и на тяхно място да издигаш нови. Да създаваш върволици и тълпи от образи и да ги трупаш в главата си.
Хвърляй там всичко това. Може някой ден да ти потрябва. Хвърляй го там и го трупай, макар никога да не ти потрябва.
Разбира се, творчеството не е трупане, а използуване на натрупаното. Но нима характерът, съдържанието и обхватът на творението не се определят предварително и до голяма степен именно от характера и обема на тая събрана купчина от впечатления.

Слънцето страхливо подаваше глава зад облака. Градът още не беше се събудил, но то не бързаше да го огрее поради събитията, които се повтаряха тук всеки ден. Живеещите във високите и мрачни сгради същества имаха странен вид. Сякаш някой бе извадил кибритените клечки от кутийката и заедно с късчета от ламарина с различна големина и форма бе образувал странни образи.

Тези необикновенни обитатели постоянно се караха и търсеха повод да се спречкат. При всеки от тези двубои всяко от съществата проявяваше неподозирани от него способности. Така всеки откриваше своите таланти и дарби.

Тук можеше да се види как, когато единият от побойниците замахва с юмрук, ръката му придобива гигантски размери, а в края ѝ вместо длан изниква боздуган. След удар с такова оръжие противникът е повален на земята. А какво да кажем за разяреният противник, от чиято уста изригва буен пламък, който обгаря другия.

Тежки удари, снаряди, бомби и огън хвърчаха наоколо, а опиянените противници се наслаждаваха на новопридобитите си умения по време на тези стълкновения. Мнозина падаха, а други ставаха все по-силни прибавяйки нови умения към старите. За какво им бяха необходими тези „дарби“, за защита и самоотбрана или за надмощие и придобиване на повече власт? Трудно е да се каже, но обстановката в града бе тягостна и подтискаща. По-слабите бягаха и се крие из тъмните покрайнини.

Тук живееше едно странно малко същество, пълничко с изтеглени крайща. Къде му е главата трудно можеше да се определи. Навсякъде около тялото му имаше нещо приличащо на лъчи, които бяха леко огънати надолу и му служеха за придвижване. Тези многобройни „крачета“ придвижваха съществото само напред и назад. То не бе открило своите способности, затова се криеше и избягваше срещите със силните противници.

Веднъж излизайки от дома си не можа да избегне срещата с един освирепял нападател. Единствената му надежда за спасение бе да отстъпва и при първа възможност да се пъхне в някоя цепнатина. Но такава не се оказа наблизо. При отстъпването усети как тялото му се залюля и загубвайки опора, полетя стремглаво надолу. Първата му мисъл бе : “ Край всичко свърши. Не успях да разбера каква дарба имам, какви са уменията ми….Жалко.“

Изведнъж усети как нещо го спря и олекоти удара му. Да то беше още живо. Огледа се и не повярва на очите си. Лежеше в средата на една човешка длан.

Мислите му се движеха объркано, като в тъмен лабиринт, търсейки някаква светлина. Накрая осъзна . То също притежаваше някаква дарба, дарбата приятелство. Това е нещо, което те подкрепя, подпомага и закриля, когато си в беда. Появата на тази длан бе предизвикана от чувството на страх и безпомощност.

Съществото разбираше, че с тази дарба може да помогне на много други от града, но му предстоеше много борба и отстояване. Тя бе дошла на време, за да спаси живота му, щеше да го направи и с други, само не трябва да се отказва.