Трудно ли ви е било да повярвате на Божието Слово? Не просто да се съгласите с Него в ума си, но действително да вярвате това, което То говори, именно тогава това Слово ще работи за вас.

Имало е моменти, когато Божиите обещания са ме разтърсвали. Имало е време, когато съм се чувствала напълно победена и обстоятелствата край мен са били така ужасни, че ми е било трудно да повярвам, че съм „повече от победител“, въпреки че знаех, че това казва Бог за мен.

Какво да правим, когато умът ни отказва да повярва на обещанията на Бога? Размишлявайте над тези обещания.

Библейски да размишлявате означава, да мислите и да се отъждествявате с Божието Слово. Това означава, че вие размишлявате на определени места от Писанията и с ума си ги прилагате към вашите обстоятелства до тогава, докато това място от Писанията не се отпечата в съзнанието ви.

Такова размишление, както никое друго, по специален начин може да повлияе на вашия живот. Буквално може да преобърне всичко.

Да размишляваш означава, да отделяш време, в което се фокусираш към обещанията от Бога в Библията и това правиш, докато те не станат реалност за теб. В това има огромна сила.

„В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“.

Често, когато дойдат изпитания, ние се държим така, сякаш Бог е отишъл на почивка. Питаме Го: „Защо това се случи със мен? С какво съм го заслужил? Защо тези проблеми ми дойдоха на главата?“

Всички тези оплаквания свидетелстват за нашата недалновидност. Бог е много над нас. Кои сме ние да Го обвиняваме или да Му казваме какво да прави?

Оплакванията ни говорят за нашето маловерие и за съмненията ни в Божията мъдрост и любов.
За да получите отговор на въпросите си обърнете се към библейските обещания.

Исус каза: „В света ще имате скръб“.

Той не каза, че е възможно да имаме скръб. Нито, че ако се държим лошо, тогава ще имаме скръб. Той просто констатира, че ще имаме скръб.. Това е толкова сигурно, колкото това, че ще остареем.

Но след тези скърби и изпитания звучи прекрасно обещание: „Дерзайте, Аз победих света“.

Миналата седмица Зоя бе поканена от дългогодишната си приятелка Славка на вечеря. Дружбата между двете от година на година ставаше все по-крепка.

Вечерта бе тиха и ясна. Безброй звезди мигаха по местата си, а топъл ветрец развяваше косите им. Те седяха на терасата на един малък ресторант и споделяха спокойно мислите си.

– В последно време осъзнавам, че и двете се намираме в своята житейска есен, – каза Славка. – Това ме натъжава, защото по-голямата част от живота ми е минала.

– Когато гледам красивия танц на жълтите листа, които падат от дърветата, – възторжено поде Зоя, – виждам как в нежния си полет към земята отразяват слънчевите лъчи по неповторим начин. Есента е любимият ми сезон.

Славка я погледна изненадано и извика:

– Ти си луда. Във всичко виждаш красота и нежност.

Зоя се засмя:

– Идва време, когато листата трябва да окапят. Бог има план за цялото Свое творение, както за природата, така и за нас, хората. За това съм спокойна за своята есен

– Есента винаги ми е навявала само тъга, – тъжно каза Славка.

– Животът ми е в най-красивия сезон, – тихо каза Зоя. – В него радостта и тъгата се преплитат като нишки в пъстър килим. Бог има планове за нас, за това нека се успокоим, да замълчим и да се вслушаме в Неговия глас. Можем напълно да Му се доверим.

– Кой знае точното време за всяко нещо? И ще бъде ли със нас, когато се страхуваме? – попита Славка.

– Нека намерим утеха в Божиите обещания, – Зоя прегърна приятелката си. – Да му благодарим за красотата на творението Му, за красивите сезони в нашия живот. Нека възложим страховете си на Него и да бъдем уверени, че Той ще ни даде сила и ще ни привдигне.

– Да, така е, – съгласи се накрая Славка. – Бог е с нас през всичките сезони на нашия живот. Няма да се страхувам вече за бъдещето си.

Успокоение и мир настъпи в душата на Славка, а лицето на Зоя излъчваше радост и искрена любов.

Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.

Дяволът ще се възползва от всяка възможност, за да откъсне вашите очи от Божието Слово. Ще ви създаде проблеми. Той ще направи така, че обстоятелствата около вас да ви хвърлят като лодка по време на буря.

Ще направи всичко възможно, за да ви накара да се съсредоточите в сферата на чувствата и на ситуацията, а не на обещанията на Бог – защото той знае, че ако не го направи, тогава ще вземете тези обещания и ще го прогоните.

Това направи с Петър. Той влезе във водата, държейки се за думите на Исус.

Но когато започнал да гледа към бурята, разбрал, че прави нещо невъзможно. Та той е рибар. Всичките му знания и опит, говорят, че когато има такива голкеми вълни, той трябва да потъне. Преместването на фокуса от думите на Исус към неговия опит, доведе до разрушаване на вярата му и Петър потъна.

Не позволявайте да ви се случи същото нещо. Ако получите откровение от Божиет Слово здраво се хванете за него и не гледайте никъде другаде.

Дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да спрете да се държите за това откровение. Ще повдигне буря около вас, ще се опита да ви плаши, ще ви донесе най-различни картини от миналото ви, за да ви накара да се върнете към стария си начин на мислене.

Не се предавайте. Не откъсвайте поглед от Божието Слово, докато То не стане реалност във вас. Ако правите така, ще можете да ходите и по вода.