Кирил често караше сина си Генчо с колата до училището, а след занятията го вземаше обратно.
Един ден всичко се обърка и Кирил закъсня да вземе сина си.
Той шофира безразсъдно бързо. Паркира колата и изтича до класната стая на сина си.
Генчо бе прегърнал раницата си и седеше заедно с учителя си.
– Много съжалявам, Гена, – смутено каза Кирил. – Ти добре ли си?
– Добре съм, – сбърчи нос синът, – но съм ти много ядосан, че закъсня.
„Как можех да го обвинявам? И мен ме беше яд“, – помисли си Кирил.
Той знаеше, че това не бе единствения път, когато щеше да разочарова сина си.
За това се стараеше, да го научи, че Бог никога няма да наруши своите обещания.
Когато плановете се провалят или хората ни обезкуражат, можем да бъдем изкушени да бъдем разочаровани от Господа.
Въпреки това можем да разчитаме на Божията надеждност, защото Неговите планове „стоят твърди завинаги“.
Можем да хвалим Бог, дори когато нещата се объркат, защото нашият любящ Създател поддържа всичко и всички.
Бог е винаги верен.
Михаил често прелистваше Библията си, за да намери впечатляващ стих, който да сподели в социалните мрежи.
Днес изпече слънце. Е, имаше някое и друго облаче, но те не помрачиха общата картината.
Атанас отново бе притеснен.
В част от семейство Стоянови се зароди желание да си имат котка. Майката и децата бяха „за“ домашен любимец, но бащата бе против.