Денят беше мразовит. Сняг нямаше, но студът щипеше носовете и откритите части на лицата на хората, които бяха дръзнали да се покажат навън. Донка и Елеонора решиха този ден да стоят у дома и да се греят до печката. Те бяха две весели и жизнерадостни сестри. Споделяха си всичко, мисли и желания още от деца. Донка беше по-голямата. Обикновенно тя ръководеше игрите и забавите. Елеонора бе по-тиха и свита. Тя се съгласяваше във всичко със сестра си.

Те бяха на години, когато темата за момчетата ги вълнуваше особено много. И днес седнали край огъня, започнаха да коментират:

– Тихомир е много възпитан, – каза Донка.

– Недко също, – добави тихо Елеонора.

– Нали помниш Матей, – размаха ръце Донка. – Собственикът на малката авторемонтна работилница, където понякога караме нашата кола. Знаеш ли колко е учтив, изобщо не прилича на нахалните младежи от училище.

– Да, знам го, – потвърди Елеонора, – той е образец на добро възпитание.

– Ами Мишо, – продължи Донка, – възпитанието му много куца. Тук не става дума за спазване на повърхностни норми на приличие, които той смята за най-важното в общението..

Елеонора прибра кичур коса, паднал на лицето ѝ, застана ката учителка, която поучава и започна:

– Добрите маниери изискват да спазваш моралния си дълг към хората, да се отнасяш сериозно към тях, да разбираш чувствата и нуждите им.

– Егоистите, – започна нервно Донка, – не постъпват така и това веднага се забелязва. Те никога не проявяват търпение в отнишенията си с хората, които според тях са незначителни – стари, срамежливи или в неравностойно положение.

– Истински добре възпитаният човек, – каза Елеонора, – винаги би обърнал внимание на такива хора и би се отнасял към тях с уважение.

– Какво късогледство проявяват хората, – каза раздразнено Донка, – които твърдят, че добрите маниери са безмислени превземки и с тях не бива да се съобразяваме.

– Такива твърдения водят само до морална катастрофа, – прибави тъжно Елеонора.

– Резултата е вече налице, – смръщи вежди Донка. – Ако продължава така, ще имаме общество, в което никой не помага и не съчувства на никого. Грубостта, агресията и безчувствеността ще се превърнат в правило……

Крал Георг V написал на форзац в Библията на приятеля си: „Тайната на щастието не е да правя това, което ми харесва, а в това, да се науча да обичам това, което правя“.
Твърде много хора смятат, че щастието е блуждаещ огън, неуловимо състояние, което може да се намери само с постоянно търсене и неуморими изследвания. Но щастието не е самоцел, то е по-скоро допълнение към нещо по-голямо. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“. „Всичко“ включва жизнено важните нужди за човека като храна, питие, дрехи, подслон. Той ни каза да не ги поставяме на преден план, а да търсим Божието царство.
Това е тайната на щастието, ако първо търсим Боживто царство. Как можем да направим това?
Всеки ден без остатък да се посвещаваме на Исус Христос, Нашия Цар. Това е пътя към истинското щастие.

Животът е свещен. „Някои животи са по-важни от други“ , такива мисли са довели до Холокоста. Това беше манталитета и на Хитлер: „Някои хора са по-важни от други. Така че ние просто ще унищожи слабите, болните, възрастните хора, или хората, които не са съгласни с нас“.
Това го виждаме днес при някои млади двойки, които като чуят: „Вашето бебе може да има вроден дефект“, започват да мисли за аборт.
Ако всеки, който имаше дефект подлежеше на унищожение, можеше и твоя живот да бъде прекратен. Навярно сте установили, че имате дефекти. „Инвалид“ сте, но просто не си го признавате. Може да има някои емоционални затруднения, някои страхове, но не желаете да говорят за това дори с жена си. Това ви плаши до смърт.
Можете да си мислите, че не сте толкова умен, колкото всички останали или имате някои физически увреждания. Ние всички имаме дефекти. Всички имаме проблеми.
Който взема решение, че щом си дефектен трябва да се отърве от теб, не разбира, че не е достатъчно голям, за да го направи. Смятате ли, че едно семейство, което има дете със специални нужди, като аутизъм, умствено изостава или са налице физически увреждания, обича по-малко детето си? Не. Те обичат това дете много повече!
Библията казва, че Бог обича слабите, болните и тези, които имат специални нужди. Ние се нуждаем от тях в живота си, за да се научим на безкористност.
Винаги трябва да се защитаваме светостта на живота. Защо? Защото всеки живот разкрива Божията цел и показва Божията слава.
Вие сте ценен, без значение кой или какъв сте. Бог гледа по сърце, а не на лице.
Бог се грижи за всеки от нас. Той може да види това, което ние не можем да видим. Бог обича всеки човек и му е дал потенциал да правим велики неща, всичко е планирал за нас.
Бог няма да ви се сравни с никой друг. Той ни е дал дарби, които да използваме, за да Го прославим.

За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

„Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от другите, също“.
В бракът ви може да имате много възможности, при които трябва да правите корекции в живота си. Промяна се извършва през цялото време. Това са етапи свързни с децата, работното място или някакво заболяване. При промяна на обстоятелствата в живота ви, вие и вашият съпруг ще трябва да направите корекции, за да запазите брака си. В действителност, вие изглеждате като двама несъвършени човека, които изграждат съвместен живот, който изисква определена настройка.
Хората в бракове, които израстват, винаги ще демонстрират способността да се нагаждат един към друг. В основата си, това е наистина безкористно. Да се ​​научим да бъдем по-малко егоистични е един от най-великите уроци в живота. Той може да бъде и най-важният урок, който Бог иска да ни научи чрез брак.
Как да станем по-малко егоистични и да направи положителни корекции спрямо съпруга си в брака? Помислете от какво вашият съпруг се нуждае най-много? Библията казва: „Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от чуждите“. За съжаление, колкото по-дълго сме женени, толкова по-малко мислим за нуждите на нашите съпрузи. Ние трябва да бъдем загрижени за нуждите на всички останали повече, отколкото за нашите собствени нужди. Това трябва да е особено вярно за домовете ни.
Погледнете един към друг. За да се приспособите към вашия съпруг означава да дадете това, което наистина се иска от вас, за да отговори на нуждите на вашата съпруга или съпругата. Някои хора мислят, че жените им трябва да се корегират в брака, защото те са духовните водачи на дома си. Но да бъдеш лидер означава, че ти трябва да проправиш пътя за по-лесното извършване на дейностите в семейството си.
Направете корекции в малките неща. Може би това означава, да пристигнеш малко по-късно или да си тръгнеш малко по-рано, да си легнете малко по-късно или да станеш малко по-рано, да отидеш на кино или ресторант, защото вашият съпруг иска да отиде, да слушате, когато вашият съпруг иска да го изслушате, а не само когато ви се искате да правите това. В тези малки ежедневни решения трябва да се приспособявате и да отговаряте на нуждите на другия. Така именно се изразява истинската любов.
Любовта не е само в произнасяне на нежни думи, тя трябва да се показва на дело. Отнасяйте се към вашата половинка така, както Исус би го направил. Ако вземете решение да постъпвате така, то всичко се променя. Зрялата любов се отнася вече за тренирани хора. Исус е нашият най-добър пример, когато става дума за любов „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас“.
Ще прекараме ли остатъка от живота си, като се стремим да прилагаме това, за да имаме брак, който да бъде неизмеримо по-добър?
Корекция, която сте виждали съпругът ви да прави във вашия брак, означава ли много за вас? Казахте ли му колко много оценявате това?
А каква промяна бихте направили тази седмица като акт на любов към съпруга си?