Всички сме чували, че в Италия преди Нова година почитат древен обичай, който е много печеливш за търговците. Изхвърлят всички стари вещи, дори дивани и тоалетни чинии.

Тази легенда е само за туристите.

В действителност италианците са толкова влюбени във външният вид на своя Санта Клаус – Бабо Натале, че в нощта срещу Нова година се обличат в червено. Дори и бельото им е в червено. Не си мислете, че мъжете правят изключение.

Така че, ако срещнете в новогодишната нощ по улиците на Палермо полицай с червени чорапи, това не е чудо, а по-скоро известие за добър късмет през Новата година.

Мария и Йосиф нежно обичали Младенеца, който им дарил Бог. Водени от страха за Него, те избягали от страната, спасявайки Го от Ирод.

Но тяхната любов не може да се сравни с безкрайната любов на Бога към Неговия Син. В Библията се казва: „Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка“.

Можете ли да си представите как се е чувствал Небесен Отец в нощта на Рождество, когато Неговият възлюбен Син, напусна небето, за да дойде на земята? Бог е знаел, че един ден Исус ще бъде прикован към кръста и за Него ще се изпълни пророчеството:

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал ….“

Тогава защо Исус дойде на земята? „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Отец обича Сина, но обича и теб.

В едно ранно зимно утро полицаят Джон излязъл на своята традиционна обиколка. Точно по средата на парка той открил тялото на младо момиче.

Очевидно било, че е убита през нощта с огнестрелно оръжие. Близо до жената се намирал телефона ѝ. Инспекторът позвънил на номера срещу, който било написано вместо име: „Любимия“.

– Здравейте, познавате ли момиче на около 25 години, блондинка. Тя има родилно петно ​​от лявата страна на шията.

– Това е жена ми. Какво се е случило?

– Имам лоша новина за вас. Явно жена ви е била убита. Елате веднага!

– Разбира се, идвам.

След този разговор един мъж пристигнал на мястото на инцидента 10 минути по-късно. Инспекторът веднага му сложил белезници.
Защо е направил така?

Време е да се поставите на мястото на инспектора и да разсъждавате логично. Има само едно нещо, което прави доста силно впечатление. Прочетете още един път разговора между инспекторът и мъжът на убитата по телефона.

Би трябвало вече да сте се досетили защо е бил арестуван мъжът, като убиец на жена си.

Отговор: отеинелпътсерп оланатс е едък, анофелет оп ланемопс е ен търоткепсни.

Елена се обърна. Сега беше моментът да ги хване на тясно.

– Младата жена, чието тяло откриха тук не е светица. Каза ми го презвитер Петър.

Павел остана със зяпнала уста. Ангел скри лице в ръцете си. Огнян нервно започна да дърпа яката си. Найден протегна ръка към чашата с вино.

– Не искам да слушам повече лъжи! – заяви Елена. – Ще ви предам точно какво ми каза презвитер Петър и какво открих сама. Тази сутрин той ми даде „За медицината“. В него се говори за много отрови. Един от тях е арсенът. Авторът много подробно описва смъртта и балсамирането на тялото на Александър Велики във Вавилон. Тялото на Александър е било съхранено по някакъв чуден начин, вероятно благодарение на арсена, използван от някого, за да го убие. Сигурна съм, че същото се е случило и с трупа на намерената жена. Така че искам истината.

Павел дойде на себе си и отвори уста, но Елена го изгледа остро.

– Добре ще ти кажем истината, –  започна Ангел, – Тази жена наистина се самоуби. Преди известно време жена ми и аз давахме подслон на християни, които бяха преследвани. Семейства се разпиляваха, цели родове изчезваха, деца се връщаха по домовете си и не намираха родителите си, а синовете и дъщерите отвличаха посред нощ. Тази жена беше от бегълците. Ние я приехме. Твърдеше, че е християнка, но в същност беше сприхава, избухлива, язвителна и постоянно критикуваше всичко. За тази жена всичко беше драма. Често заплашваше жена ми и мен, че ще иде при властите, ще се отрече от християнството или че ще се самоубие.

Ангел си пое дълбоко, преди да продължи.

– Знаеш, че съм аптекар, лекар. Един ден се скарахме, тя изпадна в истерия и започна да ми крещи. Заплашваше, че ще се самоубие и тогава ще обвинят мен. Тогава не ѝ повярвах. В същата тази нощ, чух шум от долния етаж. Там имах стаичка, където държа отровите заключени. Тази жена бе успяла по някакъв начин да се промъкне вътре и да отвори едно от чекмеджетата. Беше смесила с виното си много арсен и аз вече не можех да я спася. Тя изпадна в безсъзнание, после умря. Белезите по врата и плещите ѝ се дължат на усилията ми да я накарам да повърне. Но, както вече знаеш,  за такива силни отрови противоотрова няма. Ако откриеха тялото ѝ в къщата ми, щяха да дойдат и да ме приберат. Аз имах скрити християнски ръкописи и не можех да рискувам. Затова отидох при Павел и му разказах какво се е случило. Среднощ пренесох тялото. Измихме го и го почистихме. Намазах го с вещество, което наподобява восък, за да затворим порите и по този начин прахът отвътре да не може да избие на повърхността на кожата; после го завихме в ленено платно.

– Арсенът причинява отделяне на прах, – добави Елена. – Видях следи от него, когато за първи път ми показахте тялото.

– Мислехме, че никой няма да забележи. Аз имах няколко стари монети. Сложих ги върху очите, така ако я намереха щяха да мислят, че е умряла много отдавна.

– А после? – продължи да разпитва Елена.

– Отидох и купих един ковчег. Върху него издълбах християнски символи. Сложихме жената вътре и я погребахме в градината.. Винаги сме искали да я преместим. Останалото го знаеш. На сутринта, когато Венци я откри, Павел се уплаши, аз също. Бях много изненадан от това колко добре се бе запазило тялото. Казахме на Огнян и Найден всичко и те решиха да ни помогнат. Извадихме я, умихме тялото ѝ, отново намазахме кожата с онова вещество и почистихме сандъка отвътре. Набързо скалъпихме историята, че това ще да е велико чудо, дело на Бога. Като се замисли човек, то си беше и така. Ако бяха намерили трупа на жената в нощта, когато умря, щяха да ни убият.

– Презвитер Петър няма каже на никой за случилото се, но и вие трябва да си държите езика зад зъбите.

Всички вдигнаха ръце в знак на съгласие. Елена едва сдържа усмивката си.