Всеки човек помни 5-10 телефонни номера, които той често използва. В процеса на повторна употреба на номерата се използват различни видове начини за запомняне.
Какви са тези начини?
1. Рисунка на телефонния номер образувана от цифровата клавиатура на телефона. Квадрати, линии, триъгълници. Цялата тази информация е оформен като геометрични фигури.
2. Числата на телефоните в непосредствения им вид, както виждаме телефонен номер на хартиен носител. Това е зрителна информация.
3. Във вид на една фраза. Двеста и четиридесет и шест, седемнайсет, двадесет и три. Тук работи речевата памет, когато си спомняме добре отделните думи или кратки фрази.
4. Свързване към познатия информация. Мнемонически метод, който повечето хора използва. 906-917 – 41-906 63 – лесно се запомня, защото шест е обърната девятка, 917 – година на революцията, 41 началото на войната, 59 – годината на моето раждане. Познати, например, математическа константа – 3.14.
5. Групирането на лесни за запомняне комбинации от числа. 121 – 00 01 12 – 1 – 000 – 1. Често можете да видите как по реклами прегрупират телефонни номера, така че се получат по-прости за запомняне групи от цифри.
Комбинацията от тези методи, плюс повторната употреба на информация, многократно набиране на месеци или дори години, дава ефекта на запомняне „просто така“. И това е само за една дузина телефонни номера.

Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.

Професор Тим Спектор от Кралския колеж в Лондон е открил ген, който помага на своя носител да приема много въглехидрати и да не пълнее.
Генът е кръстен AMY1, а в научно-популярна литература е наречен Геном на Аткинс.
Притежателите на няколко копия на този ген отделят слюнка, съдържаща особен ензим, ефективно разграждащ въглехидратите. Повечето хора притежават само една двойка от тези гени, много малко са тези с три и повече от тях.
В някой са намерени 20 двойки от Гена на Аткинкса. Те са щастливци, защото могат да ядат много чипсове, макаронени изделия, хляб, бисквити, сладки…. При тях въглехидратите напълно се усвояват и не се натрупват в тялото.
Сега учените се занимават с подробно изследване на гена AMY1 и ензим, произвеждан от нейните носители. Може би работата им ще доведе до създаването на универсален лек за отслабване.

14-годишния фен на робототехниката Люк Тейлър си задал въпроса:

„Не е ли по-лесно да управляваме робот на английски, вместо на език за програмиране“.

И стигнал до извода, че това е много по-просто.

Тогава той разработил приложение SIMPLE, което превежда английските думи в команди, разбираеми за робота

Изпитал това устройство на робота Tribot, който се научил да се подчинява на всеки носител чрез английски..