Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.

Компанията Tethers Unlimited разработва футуристични нови системи, които ще строят и сглобяват в открития космос слънчеви батерии, ферми и други части на космически апарати.
Паякообразните роботи SpiderFab могат значително да намалят разходите за изграждане на космически кораб, тъй като завършването на строителството му ще става в орбита.
Представители на компанията казват, че „този процес ще дава възможност да се изпратят в космоса системи в компактно или „ембрионално“ състояние“.
Разработчиците твърдят, че при използването на  SpiderFab на орбита, ще бъдат доставяни частите на космическите агрегати, а за това са необходими малки, евтини носители, които значително ще ускоряват и поевтинят мисиите.
Един от създателите на системата  Robert Hoyt казва: „Нашата дългосрочна цел е да се осигури използването на ресурси, така че да се строи космическа инфраструктура в пространството и да се разшири човешкото присъствие в цялата Слънчева система“.
Според него, съвременни строителни технологии за космически кораби, са погрешни. „Много са скъпи и отнема много време, освен това броят на системи донякъде е ограничен, твърде големи кораби не могат да се сгънат и да се преместят на стартовата точка.“
Tethers Unlimited  е надява да пусне своя първи първи строителен робот в космоса през следващите няколко години.

Това е хибридна порода, която е въведена от ентусиасти, за отглеждане на таралеж в домашни условия.
Необходимо било да се създаде красиво малко животно с дружелюбен характер, необременено с големина и не спящо зимен сън, за разлика от привичния за нас европейски таралеж.
То е красиво, за да получите от него естетическо удоволствие. Дружелюбно е, така че можете да го подържите в ръка и дори да го дадете на дете.
Мъничко е, за да не се разнася в апартамента неприятна миризма. не заспива през зимата, за да му се радвате цяла година.
Необходимо е новата порода лесно да се размножава в домашни условия, защото таралежи родени в домашни условия са значително по-малък носител на болести, отколкото таралежите родени в дивата природа.
Пред ентусиастите стояла конкретна задача и те я изпълнили. Получило се е много сладко животинче – хибридната порода африкански таралеж пигмей.
Таралежът не е цирков кон и трудно се дресира. Човек трябва да се адаптират към навиците на таралежи, а не обратното.
По природа таралеж е самотник. По-активен е през нощта, отколкото през деня. Към силните шумове и ярките светлини се отнася отрицателно.
Разтваря кълбото си и може да позира, само ако се доверява на човека. А за да се спечели доверието на таралежа, са нужи много време и търпение.

Прозрачните гъвкави преносими устройства вече не се считат за нещо фантастично. Екип от учени от университета в Манчестър и Университета в Шефилд, водена от носителя на Нобелова награда Константин Новоселов са създали графен базирани на светодиоди, чиято дебелина е няколко атома.
Тези светодиоди могат да бъдат приложени в производството на много тънки и гъвкави, и в същото време здрави дисплеи за смартфони, таблети и новото поколение телевизори.
Нови светодиоди са създадени чрез комбинация от двуизмерни кристали, които излъчват светлина по цялата си повърхност. Дебелината на тези устройства е само 10-40 атома. Светодиоди са хетероструктури, отглеждани върху основата на слоестата структура от няколко двуизмерни материали.
Според изследователите, получените структури са здрави, те не показват значителна промяна в работата си в продължение на много седмици. Независимо от това, че по време на създаване на първия прототип светодиода, по квантова ефективност в момента не отстъпва на органичните светодиоди.

Средно от 20 до 50 процента от туристите в света са изправени пред такъв неприятен феномен като диарията, в първата седмица от престоя си в чужда страна. Но използването на антибиотици без консултация с лекар не е желателно. Това може да допринесе за устойчивостта на бактериите.
Злоупотребата с антибиотици прави бактериите устойчиви на лекарства. В резултат на това човек става носител на инфекцията на първо място в страната си, когато се завърне у дома.
По-голямата част от всички случаи на „туристическа диария“ не са пагубни и те преминават от само себе си.