Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.