В този ден 14 февруари ние напомняме за своите нежни чувства на любими хора и приятели.

Можете да чуете много оплаквания за този празник нещо от рода, че той се използва за търговски цели, популяризиране в медиите, за да се увеличат продажбите и т.н., и т.н. Но вие може да приеме този ден като възможност още веднъж да кажа на любимия човек: „Обичам те“.

Любов … Колко много има в тази дума … Емоции, чувствени преживявания, вътрешен трепет… Странно вълнение и нежност … Изгарящо желание да бъдете близо един до друг, да дарите усмивка, докосване, радост. Вдъхновявайте се….. Наслаждавайте се на всяка миг, в който сте заедно.

Любовта е отдаване. Това е усещане за летене. Вихрушка на лудите отблясъци на слънцето върху душата от неговото докосване. Нежни думи. Осъзнаване, че можеш да допринесеш за нещо прекрасно в живота на много близък на теб човек….. всеки ден.

Разказват за един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Когато минавал през врата, която скърцала, той вливал малко от маслото на пантите ѝ, а когато трудно се отваряла, затягал болтовете ѝ и ги смазвал с маслото. И така той улеснявал пътя на тези, които вървели след него.

Хората го наричали странен и ненормален, но старецът напълвал съда си с масло, когато свършел и смазвал тези и други места, които му попадали под ръка.

Има хора, чийто живот скърца и безжалостно трещи ден след ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от елей на радост, нежност или внимание.

Имаш ли ти свой собствен съд с масло?

Тогава бъди готов да окажеш помощ на своя ближен още в ранно утро. Ти можеш да го ободриш и утешиш, това има голямо значение, особено за падналия духом.

В живота си ще срещнем много хора, с някои от тях можем да не се видим повече, но елеят на милосърдието, ако смекчи жестоките ръбове на живота, може да ги направи податливи да приемат изкупителната благодат на Спасителя.

Нашият Цар постоянно коси Своята ливада. Мелодичният звън на точилото предвещава падане на десетки хиляди нежни стебла, глухарчета и много други цветя. Колко прекрасни са били преди зазоряване, а след час или два те ще бъдат покосени в избледнели редове.

Така е и в живота на човека. Ние имаме бодър вид до появяването на косата на страданията, ножицата на разочарованията и сърпа на смъртта.

За да се получат кадифени зелени поляни, няма друго средство освен косата, която често преминава през нея. Няма друг начин за изработване на нежност, уравновесен характер, съчувствие, както преминаването на Божията коса.

Божието Слово оприличава човека на трева, а славата му на цветя. Но когато тревата се окоси и от всичките нежни кълнове тече кръв, и царува опустошение там, където преди са цъфтели цветя, настъпва благоприятно време за мек и топъл дъжд.

От време на време при тебе идва Царят със Своята остра коса, но ти не се страхувай от коситбата, защото след нея идва благодатен дъжд.

Тя живее в нас. Израства с нас. Макар и невидима, тя се изявява в действията ни. Често среща бездушно безразличие и апатия, но устоява мястото си.

Къде живее тя?

В чисто и добро сърце. Не принадлежи на дадена раса, народ, етнос или религиозна група.

Не търси признание. Не е алчна. Не мисли само за себе си. Виждаме я в изявата на милион ръце и сърца, независимо от това какъв език говори притежателят им.

Тя е търпелива, усмихва се със сълзи на очи. Усъвършенства се.

Смирена, притежаваща нежността на самарянина, упорита в начинанията ся, тя може да изглади всяко озлобление и ярост.

Смела, тиха, тичайки да помогне на всеки, който се нуждае от помощ.

Проявяваща се в герой от приказка или ежедневна история. Кой не я е срещал в живота си, особено в критични моменти?

Именно тя ни прави хора.

Бог ни е избрал и ни е осветил чрез кръвта на Своя Син. Колко голяма е Божията любов към нас!

Ето защо ние сме длъжни да се обичаме едни други. Любовта е съвкупност от съвършенства.

Непростените грешници често са в състояние на гняв, недоволство и оплаквания, но ние сме длъжни да се облечем със състрадание, доброта, скромност, нежност, търпение и прошка.

Да бъдем снисходителни един към друг е много трудно, но християните са длъжни да го правят, защото Господ им е простил.

Християните са части на едно тяло, Божията Църква. Те не могат да живеят в гордост и егоистично, а трябва да живеят в името на Христос и Неговото тяло.

Частите на едно тяло не си причинява болка една на друга, а си помагат. Така и християните трябва да приемат братята и сестрите в Христос. Те са длъжни да живеят в мир, да дават приятелски и искрени съвети, ободрявайки останалите с Божието Слово.

В християнската общност не трябва да има жалби, спорове и клюки. Християните трябва в името на Исус да благодарят на Бога за всичко. Това е един благословен живот с Бога.

Господи, прости егоизма ми, гордостта, недоволството и всички грехове, които разрушават единството в Христос. Помогни ми да действам с любов и да служа на другите, както това е правел Исус.