Една нощ човек се въртял в кревата си не можел да заспи. Явно го безпокояла някаква мисъл.
Изведнъж той казал силно:
– Има ли Бог?
Тишина.
След това:
– А може би Го няма?
След известно време отново:
– А може все пак да Го има?
Това продължило дълго време.
Изведнъж се раздал глас от небето:
– Няма Ме, спи вече!!
Площ от 2,5 хиляди квадратни километра в Тибет има статут на специално защитена. От тук можете да видите тъмното небе в целия му блясък, без страх от т.нар световно замърсяване.
Специално защитена територия, е получила името музей на тъмното небе.
Появата му е по инициатива на учени, които са се обърнали към местните власти, отбелязвайки че районът е уникален, единствен по рода си в света, и човечеството ще загуби, ако не бъдат направени усилия да се запази тази пространство.
Освен това, тази област може да бъде място за насърчаване на астрономическите познания.
В Китай, това е първият национален парк, а на планетата има повече от осем подобни резервата, за чиято безопасността следи Международната асоциация на тъмното небе.
За разлика от другите места, трудно се достига до този резерват, тъй като се намира в труднодостъпни планински райони. Освен това на чужденци често се забранява да посещават Тибет.
С леко шумолящи листа приближаваше замислената есен. От време на време тя уморено се облягаше на дървета, за да отдъхне, а те успокояващо я обсипваха със златисто ален листопад.
Понякога есента безутешно лееше дъждовни сълзи, изпращайки надалече щастливото, пълно с палави и незабравими впечатления лято.
Есента също искаше да направи хората щастливи и реши всичко да промени. Тя изпра и изсуши сивите и мрачни облаци и в небето се понесоха снежнобели, пухкави облаци.
По наситения син безкраен небосклон разсипа светещи сребристи звездички, намигащи дяволито на любителите на нощните разходки.
Надари природата с фойерверки от краски и щедро ги напръска по дърветата.
Завършвайки своя труд, тя разпиля във въздуха ароматна есенна свежест и любовна тъга, които я съпровождаха неотстъпно през цялото време.
Всичко в покорената природа напомняше за това, че след спокойното разноцветно благоухаещо лято винаги идва разкошната, но сдържана във своята мъдрост есен.
Гордият петел критикувал орела:
– Погледнете и вижте, как той неправилно лети, от горе на долу. И това ми било цар на птиците!
На петела от небето се спуснал орелът и го хванал здраво с ноктите си. Превъзмогвайки болката си, петелът взел да крещи на изплашените кокошки:
– Ето така трябва да се лети: Отдолу на горе!
Преди да отиде на Небето един богат човек се молил:
– Господи, разреши ми да взема в Небесата поне един куфар от моето богатство.
Виждайки неговата настойчивост, Бог му разрешил и човек напълнил един куфар догоре с кюлчета злато.
Дошло му времето и човекът умрял. Веднага бил пренесен на Небесата. Там го срещнал ангел, стоящ пред вратите на рая, той го поздравил и му казал:
– Забранено е да взимаш куфар със себе си.
– Но аз имам договор с Бога, – възразил мъжът.
– Това е доста необичайно, – казал ангелът, – сега ще попитам.
Уверявайки се, че човекът не лъже, ангелът му разрешил да внесе куфара си.
– Мога ли да погледна в куфара? – попитал ангелът. – Много бих искал да зная какво има в него.
Човекът отворил куфарът и лицето му засияло при вида на златните кюлчета.
Изненадата на ангела нямала граници:
– Носи го, щом искаш …. Но защо са ти тези парчета тротоар?