Бурак Улаш, сътрудник на планетариума към Турския колеж в Измир, е създал пиеса въз основа на колебанията на един от компонентите в двойната система Y Giraffe.

Улаш е използвал аналогия между между вибрациите между звездите и трептенията в различните музикални инструменти, и въз основа на това е създал музикално произведение.

Такива колебания са наблюдавани при много звезди. Например, промяна на светлината на Цефеидите (вид променливи звезди) е свързана с вибрации, задвижвани от термоядрени реакции.

Тъй като този процес е периодичен, физиците могат да получат информация за честотата на наблюдаваните трептения. Подобен набор от честоти на осцилация могат да бъдат представени чрез музикални гами, за всяка нота има съответна честота.

В по-ранните си работи авторът е изследвал, как може музиката да опише колебанията в една двойна система. Оказало се, че най- добрия начин за описване на компонентата А е намаляване на нормалната гамата. Долната част на това описание представлява намалена гама, а горната е нормална и се състои от седем ноти. На основата на такава гама е записано произведение от фа диез.

Звуците от звездите са създадени чрез обработката на научни данни.

Спектърът от колебание на звездите е отнесен към минималните наблюдавани честоти, умножен по константа, съответстваща на честотата на нотата сол от четвърта октава – 392 херца. Благодарение на това са получени нотите сол, ла, до и ре.

По същия начин по-рано са били създадени и други музикални произведения.

Така Петер Трачик заедно с LHCb е записал композиция в стил хеви метъл, въз основа на открития Хигс бозона, а на музикален фестивал в Монтрьо е прозвучала джазовата импровизация, в което са били включени данните на детектора ATLAS.

Резанов е сериозен човек, лекар при това. Той не е религиозен.

Пациентите му не могат да го водят, както си искат. Казано е, че днес ще има пет операции и толкова. Никакви суеверни шеги не приема.

Миналата седмица един мъж го помоли:

– Докторе, сънувах тъща си. Тя почина преди пет години, но сега в съня ми каза, да отложа операцията си ….

Резанов е засмя:

– Ако вашият инфаркт се излекува на сън, аз първи ще изтичам в църквата и ще запаля свещ.

Но когато Резанов се зае с пациента и го разряза….. Погледна и не повярва на очите си. Изправи се на нокти и изтръпна:

– Как може тази умряла жена да ми изпраща по такъв странен начин ценно професионално упътване?!

Но това не беше единственият случай на Резанов, в който той се сблъскваше със суеверията.

Преди два дена дойде при него пациент и помоли притеснен:

– Докторе, моля ви нека да отложим операцията ми  само с един ден.

– Успокойте се, – започна Резанов, – операцията ви съвсем не е сложна. Бъдете мъж. Освен това има график, заангажирани са доста хора с тази операция.

– Докторе, не си мислете, че съм суеверен, – каза пациентът, – напротив аз съм материалист. Освен това по професия съм ядрен физик. Но знаете ли случи се нещо много интересно …

И мъжът разказа на докторът една малко объркана история. А ето какво се бе случило предния ден.

Вчера Николай, нека наречем така въпросния господин, имаше рожден ден.

Събраха се всички от семейството, пиха, изказваха се пожелания и поздравления.

Жената на Николай му пожела:

– Щастие, здраве и вечен живот.

Николай се засмя и възрази:

– Не искам вечен живот, след милиарди години слънцето ще изгасне. Какво ще правя сам  в пълна тъмнина?

Тогава жена му се поправи:

– Живей сто години.

Намеси се и майката на Николай:

– Сто години са малко за него. Аз самата съм вече на 88 години. Щом синът ми не иска да живее вечно, нека живее дълго и щастливо до дъжд в четвъртък.

Всички се засмяха……

Резанов гледаше с тъга мъжа пред себе си.

Пациента се почеса по главата и сподели:

– Разбирате ли ме, докторе, моята операция е насрочена в четвъртък, а дъжд вали всеки ден. Есен е. Притесних се. Тъжни мисли нахлуха в главата ми. Изведнъж при мен дойде тригодишната ми дъщеря, качи се на колената ми и тихо попита: „Татко, защо баба каза, че ти ще умреш в четвъртък?“

Можеше ли в такъв момент Резанов да откаже? Разбира се операцията бе преместена и човекът си е още жив.
Но Резанов не бе съгласен да понася повече такива суеверия …

В края на юни в английското село Свотон е прието да мятат кокоши яйца. И това става по доста необичаен начин.

Участници във фестивала си построяват особени конструкции с помощта, на които изстрелват яйца към други сформирали отбор.

Първоначално обстрелването със „снаряди“ става на 30 метра.

При елиминирането на отборите, разстоянието се увеличава до 150 метра.

Ако мислите, че в пустинята е скучно и безинтересно място, то вие дълбоко се заблуждавате.

Голяма част от пустините крият много тайни, които човечеството трябва да разгадае.

На територията на пустинята Намиб, може да наблюдавате много равномерно разположени кръгове краищата, на които са съставени от висока трева.

В рамките на тези необичайни кръгове нищо не расте, дори там да се насипе и плодородна почва.

Има няколко теории за появата на тези кръгове.

Те могат да са резултат от жизнената дейност на термити, растеж на отровни растения или изтичане на газ от земята.

Размерът на тези кръгове може да стигне 20 метра и нито един от тях не е продължил съществуването си повече от 75 години. След това време те по странен начин изчезват.

Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена кухина на една пещера.

– Възползвахме се от естествените форми на пещерата, за да започнем строежа – обясни Лесов. – Под планината и ледника има множество тунели.

Огнян подсвирна от изненада.

– Това е забележително постижение.

– Използвахме машина за копаене на тунели с диаметър почти девет метра, – каза Лесов.

Двамата стигнаха до входа на един тунел. Огнян долови бръмчене, все едно се бе събрал голям рояк пчели.

– Този шум сигурно идва от генератора? – предположи той.

– Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. – Лесов спря пред врата в стената на тунела. – А тук е контролната зала.

Централата представляваше помещение с площ около пет квадратни метра. Вътрешността ѝ приличаше на огромна електронна игра. На три от стените имаше наредени премигващи лампи, циферблати, уреди и превключватели.
Лесов се приближи до нещо, което имаше форма на подкова. То заемаше средата на стаята.
Лесов седна пред компютъра и даде знак на Огнян да се настани до него.

– Знаеш ли с какво се занимаваме тук? – попита Лесов.

– Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате електроенергия.

Лесов кимна с глава в знак на съгласие.

– Технологията е сравнително проста. Навалелият сняг се натрупва върху ледника. При топло време той започва да се топи и образува водни джобове и реки. Водата се насочва през тунелите към турбината. И готово! Получаваме електричество – чисто, евтино, възобновяемо, – Лесов не можеше да прикрие гордостта си от това постижение.

– Простичко е на думи, но е забележително като изпълнение, – каза Огнян. – Колко хора управлявате това чудо?.

– Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти автоматизирана, дори не се нуждае много от нас.

Пръстите на Лесов затракаха по клавиатурата. На екрана се появиха пресичащите се цветни линии напомнящи на градско метро.

– Мигащите сини линии са тунелите, по които тече водата, а червените са сухите проходи. Турбината е ето тук, – обясняваше Лесов като сочеше с ръка.

Огнян гледаше и се радваше, тази идея много му допадна. Добиването на електроенергия по различен начин от традиционните за него бе поредния успех и той ликуваше.