Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

Днес всеки се старае да използва само полезни продукти, да се занимава със спорт и да води здравословен начин на живот.

Въпреки това, много хора не осъзнават, че грешат в своя избор, тъй като наред с полезните компоненти много продукти съдържат и вредни вещества.

Смята се, че корнфлейкс с мляко на закуска е здравословна храна. Най-малко това твърди опаковката.

На една кутия пише, че съдържанието ѝ е полезно за понижаване на холестерола в кръвта, в други, че е полезно за работата на сърдечносъдовата система, тъй като корнфлейкса съдържа голямо количество витамини и минерални вещества.

Но в повечето видове корнфлейкс се съдържа захар и някои вредни съставки. Витамините, които се добавят в него, имат химически произход и практически не се усвояват от организма, дори водят до алергии при дозирането.

Бъдете внимателни, когато купувате банани. Знаете ли какво означават етикетите върху тях?

Надявам се поне веднъж внимателно да погледнете тези етикети. Навярно сте си задавали въпроса: Какво означават тези числа върху тях?

Ако на тях има четирицифрено число, което започва с 3 или 4, означава, че продуктът е отглеждан на принципа на интензивното земеделие, при което се използват торове и пестициди.

Ако на етикета има петцифрено число, което започва с 9, това означава, че продуктът е отглеждан по традиционния начин, без използване на пестициди и минерални торове.

Ако на етикета и пет цифрено число, което започва с 8, това означава, че продуктът е генно модифициран.

Надявам се в бъдеще да отделяте по-голямо внимание на това, какво купувате и ядете!

Един собственик на аптека имал странен начин на мислене, по същия начин се отнасял и към своя бизнес.

Той продавал билки по интересна схема. Лайка продавал по 5 стотинки, хвойна по 6 стотинки, шипка по 5 стотинки, а беладона по 8 стотинки, бял равнец по 9 стотинки, босилек по 7 стотинки,….

Колко ще струва при него градинския чай?

Не се стряскайте веднага, не е толкова трудно!

Пак ли се нуждаете от подсказка?

Вижте зависимостта на буквите на всяка билка от …..

Ако не се досетите, не е чак толкова страшно, очакват ви нови възможности.

А сега дългоочаквания…..

Отговор: Градинският чай ще струва 13 стотинки. Собственикът на аптеката взима по една стотинка на всяка буква.

Нима човек може да остане безразличен, когато някой до него се нуждае от помощ?

Наталия не можеше да се преструва, че не ги вижда и да подминава нуждаещите се. Тя съчувстваше на всеки, помагаше му според силите и възможностите си.

Един ден след работа Наталия се отби в търговския център. Погледа ѝ бе привлечен от млада жена с момиченце. Явно майката беше нервна и ядосана.

– Какво искаш? – кресна тя на детето.

– Искам да ям, – тихо каза момиченцето.

На няколко крачки от тях деца си купуваха сладкиши. В случая не ставаше въпрос за каприз. Момиченцето бе облечено с вехти дрешки и начина, по който поиска да яде, явно говореше, че наистина е гладно.

Майката се вбеси и бутна момиченцето.

– Ти ми съсипа целия живот, – крещеше тя на дъщеря си.

След това майката тръгна нанякъде и изчезна …

Момиченцето седна на една от  пейките и се разплака. Плачът му бе тих. От момиченцето извираше болка и мъка, говорещи красноречиво, колко лошо се бяха отнесли с него.

Наталия не посмя веднага да се намеси.

„Може би майка му скоро ще се върне“, – каза си тя, но докато кръстосваше из щандовете, не откъсваше поглед от детето.

Минаха 30 минути, а майката от никъде не се появи.

Наталия се приближи към момиченцето. Тя искаше да го успокои. Детето бе срамежливо и се страхуваше да разговаря с непознатата жена.

– Да извикам охраната да потърси майка ти, – предложи Наталия.

– Надейте, – каза детето, – не искам да ѝ причиняват зло…

– Но ….

– Моля ви, ….аз се казвам Милка и съм на 6 години.

Наталия си спомни, че детето искаше да яде, затова отиде и ѝ купи един сандвич.

– Хапни си, – каза Наталия.

Милка поклати глава и се дръпна назад. След дълги уговорки, гладът надделя и детето започна да се храни.

– А къде е баща ти? – попита Наталия.

– Той ни е напуснал отдавна, – каза тъжно Милка.

– А майка ти?

– Аз ѝ разбих живота и кариерата, – отговори момиченцето и наведе глава.

Наталия погледна изумена детето.

– Тя всеки ден ми повтаряше това, – каза Милка. – Искаше да се махна от главата ѝ. Казваше ми, че рано или късно ще ме приберат в някое сиропиталище…. Плачех и я молех да ми прости, само да не ме гони от къщи ….

Наталия прегърна момиченцето и го отведе у дома си. Поговори със със съпруга си и двамата приготвиха документите. Скоро след това осиновиха Милка.

Съседите подхвърляха зад гърба на Наталия:

– Защо ѝ е нужно чуждо дете, нали си има свои?

Наталия не съжаляваше, че е постъпила така. Тя чувстваше, че по този начин животът ѝ се изпълваше със смисъл.

В този жесток свят всеки от нас може да направи нещо добро. Ако смятате, че никой не се нуждае от вашата помощ, вгледайте се по-внимателно…