Надя в детската градина се изявяваше като способно момиче и никой не се съмняваше, че тя е добре подготвена за училище.
Преди да тръгне на училище Надя премина стандартната проверка за готовността ѝ да се обучава. Това не е много сложно, но при Надя нещата се объркаха още от самото начало.
– Здравей Надя, – поздрави я изпитващият, – нека да започнем от по-лесното.
Психологът нареди на масата круша, ябълка, праскова и портокал.
– Как можем да ги назовем само с една дума? – посочи плодовете психолога и се обърна към Надя.
Момичето се уплаши и наведе глава.
– Добре, нека да продължим по-нататък. Ето сега на масата лежат краставица, патладжан, домат и картоф. Как всички тях можем да наречем с една дума? – отново попита психологът.
Надя се разтревожи и нервно започна да се върти на стола си.
– А черешата, малината и ягодата?
– Не си спомням, – тихо каза Надя и едва задържа сълзите си.
Тогава психологът се обърна към майката на Надя:
– Мисля, че не трябва да бързате да я пускате на училище. Нека остане още една година в детската градина.
Майка изгледа неразбиращо психолога.
– Та аз ѝ зададох най-елементарните въпроси, – каза психологът.
Майката погледна дъщеря си и я попита:
– Надя, ти наистина ли не знаеш как се наричат тези неща с една дума?
– А, май си спомних, – радостно възкликна момичето, – това са макети, модели ….
