Ръцете на Марта трепереха върху волана. Имаше нужда от още едно успокоително, но рискуваше да заспи на магистралата. В крайна сметка сегашното ѝ положение не беше нещо ново.

– Никога до сега не съм забременявала, – Марта нервно удряше по волана. – Винаги избирах труднодостъпни мъже. Целият ми живот ми е една поредица от необясними решения.

Тя много добре си спомняше, че двама терапевти бяха вдигнали ръце от нея. Те бяха се отчаяли от положението ѝ. Тя на пук на всичко успяваше да поддържа някакъе ритъм на живот си, въпреки самоунищожителното си поведение. Марта едва се крепеше на ръба, за да не рухне.

Сегашният ѝ терапевт бе жена. Връзката им се бе запазила, защото лекарката ѝ позволяваше да пропуска сеансите и да ѝ се обажда, когато има нужда. Марта имаше чувство, че това е единствения човек, който я разбира.

Трябваше да ѝ звънне. Терапевката ѝ не знаеше, че е бременна. Марта не ѝ бе казала и за паническите си пристъпи. С нея връзката ѝ се задържа четири години, но въпреки това на Марта ѝ бе трудно да иска помощ точно от нея.

– Депресията е слабост, а не заболяване, – обичаше да повтаря дядо ѝ. – Психиатрите са по-болни и от пациентите си.

Ако бе ходила като малка на терапевт, може би сега нямаше да има тези проблеми. Майка ѝ също не подкрепяше идеята за психотерапия:

– Помогнаха ли на баща ти, след като преживя онзи шок? А ми на сестра ми? Дори един от тези психотерапевти я прелъсти.

Марта си спомняше много ясно. Когато беше на двадесет и три години искаше да се самоубие. Тогава нито лекари, нито психолози можеха да овладеят променливите ѝ настроения. Не можаха да я освободят от кошмарите ѝ. Тя продължи да пие и да се хвърля безрасъдно в поредица от сексуални връзки.

Нощният пейзаж преминаваше от малки долини в хълмисти дъбови и борови гори. Марта долавяше плисъка на реката отляво. „Тече си на юг, – помисли си Марта, – както го е правела хилядолетия, нехаеща за човешката мъка“.

Искаше ѝ се да бъде силна, само заради детето, което носеше в утробата си. Няма значение, дали Стоян ще остане с нея.  Тя бе решила вече, че ще роди това дете и ще го отгледа.

Това беше живот и той трябваше да се запази. Може би това щеше да ѝ помогне да се пребори и със своите проблеми. До сега не се бе опълчвала, а се носеше по течението на живота. Време беше да се противопостави, тя знаеше, че ще трудно, но трябваше да победи, заради малкото, което растеше в нея.

Според заключенията на учените, публикувани в списанието на Clinical Psychiatry, повечето хора, приемащи антидепресанти могат да не бъде депресирани изобщо.
Учените са установили, че над две трети (69%) от хората, приемащи антидепресанти не отговарят на критериите за голямо депресивно разстройство, известно като клинична депресия.
Антидепресантите се предписват и за други психични разстройства. Но изследователите са открили, че 38 процента от тези, които приемат тези лекарства, не отговарят на критериите за обсесивно-компулсивно разстройство, паническо или тревожно разстройство и социална фобия.
Експерт по психични заболяване Howard Forman казва: „Ние всички имаме моменти на стрес, тъга или периоди на съмнение в себе си, но те не ни прави психично болни“.
Официално се препоръчва клиничната депресия да се диагностицира, ако човек има пет или повече симптоми на депресия за две седмици, в по-голямата част от деня или почти всеки ден.
Симптомите включват потиснато настроение; загуба на интерес или удоволствие от дейности; намаляване или увеличаване на теглото или промени в апетита; Безсъние или увеличава желанието за сън. Други симптоми: безпокойство или поведенческо инхибиране; умора или загуба на енергия; чувство за малоценност или прекомерна вина; затруднения при вземането на решения, или затруднена концентрация, мисли за смърт или самоубийство.
Данните също така показват, че най-често се предписват антидепресанти в Исландия, Канада, Дания, Швеция и Португалия, най-слабо в Чили и Южна Корея.

Обръщайте се с молба към него, когато е в добро настроение. Това се отнася не само за мъжа ви, но и за всички останали хора.
Ако искате да получите помощ от човек, който в този момент е зает или притеснен, вашата молба ще бъде игнорирана.
Това е в най-добрия случай. В най-лошия можете да се окажете даже виновни.
Така че, ако видите, че главата на мъжа ви е изпълна с проблеми, много е уморен или желае да се отпусне и да остане за малко сам, остави го, нека си почине и му осигурете тишина.
Когато човек дойде на себе си, ще бъде в състояние да чуе искането ви. Уверявам ви, тогава ще получите отговора, който би ви устроил.
Представте си, мъжът ви си идва у дома уморен и притеснен. Възможно е да обмисля нов проект или е имал неприятности и се чуди как да излезе от ситуацията.
Ако още от вратата се нахвърлите върху него:
– Скъпи, иди до магазина, изнеси боклука, трябва да отидеш до мама, в коридора е изгоряла крушката трябва да я смениш, …..
Как мислите, как ще реагира той на исканията ви? Ще се заеме ли с желание да изпълни това, което искате?

Когато източник на нашата вяра е Исус Христос, тя не може да се опише с никакви думи. Тогава ние се радваме с „неизказана и преславна радост“.
Истинският отговор за депресиите и кавгите в света е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението и да ни дари с оптимизъм и надежда.
Твърдата ни вяра в Христос ни води до хармония с Бога, дава ни радост, мир и добро настроение.
Защо?
Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.
Ако ние напълно му се доверим, в сърцето ни няма да има място за тъга.
Нека твоето сърце бъде изпълнено с радост и оптимизъм!

За целата са ни необходими: 2 броя узрели банана; 3 супени лъжици захар; 2 супени лъжици масло; канела или пудра захар и добро настроение!
Ето и как се приготвят:
Загрейте тигана и разтопете маслото, след което добавете захарта. След като захарта започне да се топи, сложете предварително нарязани бананите по дължина или на кръгчета.
Пържите ги 3-5 минути до златисто кафяво.
Изпържените банани поставете в чинийка и ги поръсете с пудра захар или канела.
Това е цялата философия на приготвянето им.
Пържените банани са добър изход, когато гостите ви са на вратата и няма с какво да ги посрещнете.