Новината ще разстрои и огорчи предимно кафеманите, които не биха могли да започнат работния си ден без чашка ароматно и вкусно кафе, което им дава настроение и окончателно ги събужда от сън.

Експерти са осъзнали, че нетипично продължилата суша в Бразилия ще доведе до това, че следващата реколта от кафе на сортовете „Арабика“ и „Робуста“ ще намалее почти 10%.

Освен това, специалистите прогнозират, че такава суша чака Бразилия за следващите няколко години в резултат, на което реколтата на кафето ще спадне.

При намалено предлагане на световния пазар, ще се увеличи търсенето и продажната цена на кафето.

Остава кафеманите да разчитат стихиите да пощадят плантациите на кафе в Хондурас, Индонезия, Виетнам и други страни, които се занимават с отглеждането му.

Конете препускаха, но въпреки щипещия студ, те се чувстваха добре загърнати в  кожените завивки на шейната. Скоро навлязоха в гората. Снегът без да се скъпи, бе отрупал боровете и елите с прекрасна бяла премяна.

– Лекцията ви бе много добра, професор Василев, – каза Нина след дълго мълчание.

– Надявам се да е така, – каза скромно професорът. – Имах чувството, че повечето не разбраха нищо.

– Вие много точно и ясно обяснихте нещата, – каза Криси. – Това, че нямаше въпроси накрая, не означава, че не са ви разбрали.

Нина реши малко да разсее тягостното настроение:

– Като специалист по изкуствата, не мога да не ви попитам как Андреева успя …..

– Да покори аудиторията? – подсказа и Криси.

Мартин се засмя и изимитира  движенията на Андреева. Всички се засмяха на импровизираната шегата.

– Мисля си, че това е някаква магия, – каза след това Мартин. – Всички онемяхме и бяхме приковали поглед в нея.

– Науката и магията не са далече една от друга, Мартине, – каза Василев. – Това, което вчера сме смятали за проява на зло, днес е свойство на физиката. Небето, където древните хора са смятали, че се намират боговете е осеяно от планети и звезди, които се движат по много строги математически орбити. Но има неща, които хората извършват и не могат да бъдат разумно обяснени. Например, излекуване от смъртоносна болест, получаване на видение, възкресяване, … Най-добре е да внимаваме, когато отсъждаме кое какво е, а ако не сме сигурни по-добре да замълчим.

И всички млъкнаха. От двете страни дърветата се издигаха като тъмни сенки покрити с бяло покривало. Като се изключеха въздишките на голите клоните отрупани със сняг, до ушите достигаше само приглушеното потропване на копитата на конете.

За да се забавлявате в навечерието на Нова година, разбира се, трябва да го се подготвите предварително.

Най-важното е първо да решите къде ще празнувате Нова година у дома в семейството или в шумна компания с приятели, от това зависи и как ще се подготвите.

Подгответе малки сюрпризи подаръци. Ако провеждате конкурс, трябва от рано да помислите за наградите. Направете маски на различни животни или горои и накарайте празнуващите да се маскират с тях. За децата може да устроите куклено претавление.

Връчете грамоти, като предварително помислите за какво може да бъде награден всеки от присъстващите. Нещо, което са успели да направят или са се преборили през изминалата година. Фразите в грамотата могат да звучат шеговито, но същевременно и сериозно.

Например дъщеря ви е на три години но е научила стихотворение от Иван Вазов. Поздравете я и ѝ връчете грамота“За успешно запознаване и сдружаване с творчеството на Иван Вазов“.

Направете си шапка с предсказания. В шапка поставете лисичета с изрази като: Ще направиш велико откритие. Ще намериш съкровище. През Новата година ще получиш много радостни новини. Ще пътешествате. Ще имате успех на работата си. Ще се сбъдне една от мечтите ви. Ще започнете да спортувате, ако вече не го правите……

Някои записват стихове от Библията или изречения от художествени произведения. Можете да си съставите и обща новогодишна история, като един започне, а всеки от останалите прибавя по едно изречение към нея.

Прегледайте обичайното меню на празничната трапеза. Откажете се от традиционното пируване и гледане на телевизия. Може да приготвите само леки сандвичи, но трябва да бъдат в голямо количество. Не се отказвайте и от топлите ястия, но не превръщайте празничната вечеря в „празник на стомаха“.

Нека на масата да има повече плодове, зеленчуци и сокове. Бъдете изобретателни в украсяването на масата и чиниите. Приятно е да създаваш празнично усещане в околните.

Не забравяйте фойерверките, това много би зарадвало децата, но не по-малко и възрастните.
Нека веселото настроение и щастие да обхване всички присъстващи и на този празник.

Да се молиш само по написани молитви е все едно да говориш на чужд език чрез така наречените разговорници. Трябва да търсим свои думи за молитвата.

Това лесно става, когато ни връхлети мъка или болката на наш приятел, защото тогава спонтанно викаме: „Помогни, Господи! Спаси го! Утеши изнемощялата му от мъка душа!“

Молитвата се ражда в любов. Това е цялата ѝ тайна и нейното обяснение. Можеш цял ден да казваш безброй думи на Бога, но ако те не са изпълнени с любов и не съдържат в себе си скръб за хората означава, че ти все още не си започнал да се молиш. Така можеш и да не започнеш до края на земния си живот.

„Да обикнем скръбта, за да придобием Бога“. Скръбта е чашата, която Христос ни поднася и с тази чаша ние се приобщаваме към молитвата.

Извън скръбта за хората имаме не молитва, а изпълняване на ритуал. И той е добър и необходим, ако е средство за събуждане и насочване на човека към целта.

Не трябва да очакваме някакво особено „молитвено“ настроение, за да започнем да се молим.

Представете си, човек седи на брега и лови риба. Всичко е тихо и благополучно, плувката се полюшва на водата, но човекът не знае, че отдолу няма кукичка.

В такава благополучна плувка се превръща молитвата ни понякога. Само на кукичката на страданието се хваща любовта.

„Непрестанно се молете“. Само молитвата на сърцето може да бъде непрестанна. Умът се уморява, но сърцето и в съня бодърствува.

За нас най-важното в молитвата е нейната искреност.

Една монахиня казваше:

– Не съм достатъчно усърдна монахиня. Седя в отделна килия и се моля, но я иди сред тълпата в света, както живеят всички останали и тогава се моли и се спасявай.

Християнството  е нужно да се проявява сред тълпата.

Цяла вечер Димова седя в библиотеката у дома си. Тя не можеше да прогони скуката и самотата си. Дъщеря ѝ Дора си бе легнала рано, защото бе настинала. Катя, която бе поканила на кафе, в последната минута ѝ се бе обади, че няма да може да дойде, защото внезапно я посетила някаква нейна леля.

Димова обичаше да бъде сред хора, за това тази вечер ѝ стана неприятно, когато остана сама. Настроението ѝ се бе развалило, чувстваше се пренебрегната и изоставена. Поради липса на по-добро, тя пожела съпругът ѝ Стефан да си дойде тази вечер по-рано.

– Къде ли е сега? – питаше се тя. – В последно време бе някак особен.

Звънна в кантората му, но не го намери. Понякога ходеше в Клуба, но когато попита портиера по телефона той ѝ каза:

– Тази вечер изобщо не е идвал, госпожо Димова.

Оставаше само една възможност.

– Сигурно пак е тръгнал към село, – недоволно свъси вежди Даниела Димова. – Не е честно така да ме пренебрегва и щом му се отдаде случай да хуква натам.

Известно време тя пробваше да реши кръстословицата във вестника, но след като не успя, се зае с бродиране. Дребните бодове бързо я умориха. Освен това тя не харесваше този модел. Бе решила да го даде на дъщеря си, за да го довърши.

За да събере мислите си, започна да реди пасианс, но и това не ѝ помогна. Разочарованията тази вечер бяха твърде много и тя се разстрои, едва потискаше растящото чувство за самосъжаление.

И както седеше с картите в ръка, я връхлетяха спомени от миналото в дните, когато бе още неомъжена. Тогава животът бе светъл и безгрижен за нея. Въпреки, че майка ѝ умря рано по-голямата ѝ сестра се справяше със всичко и я подкрепяше. Тогава Даниела бе изпълнена с ведри мисли за бъдещето.

– Изобщо не съм си представяла, че с живота ми ще се случи така, – каза с тъга Димова. – Очаквах толкова много от този брак, а той се превърна монотонно провинциално ежедневие. А сега семейството ми е изправено пред финансова катастрофа. Какво ще правим?

Сълзите премрежиха очите ѝ.

Упражненията по риторика в университета бяха станали причина Даниела да се сближи със Стефан.  Той не беше от нахалните младежи и това ѝ се хареса.

Когато гостуваха на родителите на Даниела, баща ѝ подхвърляше на Стефан:

– Време е, млади момко, да ми изясните вашите намерения относно дъщеря ми.

А към дъщеря си хвърляше многозначителни погледи, които казваха: „В този младеж има нещо, Дани, не го изпускай“

Тя се съгласи да се събере със Стефан, въпреки че не бе нейният тип. Успокояваше се, че ще му помага в издигането му, както в работата, така и в общественото му положение.

Но тази вечер тя скучаеше. Това не бе животът, за който бе мечтала. А сега бе и сама, разкъсвана от самосъжаление и ревност ……