Малка групичка от юдеи се бе събрала на площада.
– Знаете ли, че Исус днес е дошъл във Витания, – каза един от мъжете.
– Ние бяхме при Марта и Мария, да ги утешаваме. Нали брат им Лазар умря, – каза една жена. – При нас дойде едно момче и каза, че Исус идел. Марта скокна и тръгна навън.
– С няколко жени и неколцина мъж тръгнахме след нея, – добави една жена от тълпата, – да ѝ помогнат, ако има нужда от нещо. После я видяхме да ти тича по пътя към група хора. Начело вървеше мъж, за който някой от нас само прошепна: „Исус, Исус е дошъл ….“
– Когато приближихме, – обади се друг мъж, – чухме Марта да казва: „Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде“.
Тогава другите, които бяха там, си спомниха как се бяха развили събитията след тази среща.
Исус бе казал:
– Брат ти ще възкръсне.
– Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден, – бе откликна Марта.
– Аз съм възкресението и живота. – отговори ѝ Исус, – който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
– Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света, – изповяда смело вярата си Марта.
И като каза това Марта отиде скришом при сестра си Мария:
– Учителят е дошъл и те вика.
Мария щом чу това, скочи и отиде при Него.
Исус още не беше влязъл във сeлото. Той беше останал на мястото, където го посрещна Марта.
А юдеите, които бяха с Мария в къщaта и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Мария дойде до Исус, падна пред нозете Му и рече:
– Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Исус, като видя, че тя и юдеите плачат, разтъжи се в духа си, смути се и каза:
– Где го положихте?
– Тук, Господи, дойди и виж.
Исус се просълзи. Някой от присъставащите каза:
– Виж колко го е обичал!
– Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? – обади се друг.
Исус като тъжеше, приближи гроба. Това беше пещера, на която бе привален камък.
Исус се обърна към хората и каза:
– Отместете камъка!
– Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба, – каза Марта.
Исус се обърна към нея:
– Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече:
– Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика със силен глас:
– Лазаре, излез вън!
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза:
– Разповийте го и оставете го да си иде.
Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

Ако нямаше облаци, щяхме да бъдем беззащитни пред горещото слънце. Без облаците нямаше да има красиви залези, нито благодатен дъжд, нито прекрасни пейзажи.
Но облаците помрачават живота ни. В трудно време ние лесно губим смелост. Но над облаците е Бог. По Неговата воля от тези облаци могат да се излеят неочаквани благословения.
Хенри Лонгфелоу е написал следните стихове: „Не скърби, сърце, успокой се – зад облаците свети слънце“.
Господ казва на Своя народ, който се скита из пустинята: „Ето, Аз ида при теб в гъст облак ..“
Няма безоблачен живот, понякога прибягват малки облачета, а друг път се събират черни облаци. Няма значение какви са облаците на хоризонта ти, извикай към Исус, Светлината на света, за да ти помогне да видиш зад облаците Неговата слава и Неговия план за теб.

Самите лекари я наричат фармагедон. Защо купуваме таблетки, за които не знае Световната здравна организация? Защо се крие, че язвата на стомаха може да бъде излекувана само с една таблетка?
Ясна е работата. Не е изгодно да се изгуби печалба от 3 милиарда долара и да се излекува язвата за 100 долара от един път.
Вероятно сте наясно, че вашите черва се населяват от милиарди полезни бактерии, които съставляват нормалната микрофлора на вашия интестинален тракт. Нормално е тези бактерии да надделяват над болестотворните микроорганизми, които също обитават червата.
В някои случаи обаче, в резултат на продължително антибиотично лечение, стрес или лош хранителен режим се предизвиква дисбиоза, състояние, при което се наблюдава потискане на нормалната микрофлора и прекомерно размножаване на болестотворни бактерии или гъбички. Дисбиозата може да причини както диария, така и запек.
А знаете ли, че дисбиозата официално не е зарегистрирана като болест?
Производителите на лекаратва се съревновават по между си и колкото „по-яки“ са обясненията свързани с лекарствата, толкова по-голяма е печалбата.
Валокордин и Корвалол се наричат опиум за народа, защото един път приели лекарството, вие не можете да се откажете от него. Лекарството не лекува сърцето, то просто успокоява нервите. Корвалол включва фенобарбитал, който е наркотик. Тези лекарства не са разрешени за внос в ЕС и в много други страни.
Повечето лекарства по рафтовете на нашите аптеки лекуват симптомите на болестите, а не самите заболявания, което води до огромна вреда за човека.
Но най-лошото е, че лекарите и самите фармацевти, са заблуждавани с невярна информация.

Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.