Ирина спеше по шест часа на ден, понякога и по пет. Сутрин се събуждаше, набързо глътваше по едно кафе и така караше до вечерта.

Друга на нейно място отдавна би си помислила:

„Май нещо не правя живота си, както трябва. Трябва да сменя ритъма на ежедневието си“.

Ирина всеки ден не бе имала достатъчно сън, но това не я смущаваше. Тя отдавна се бе отучила да мисли по този въпрос.

Когато на Ирина и се случеше някой и друг свободен час, тя изпиваше още някоя ободряваща напитка, след което гледаше телевизия, сърфираше из интернет или се взираше с опулила очи в стената пред себе си, а в главата ѝ се гонеха неприятни мисли.

От страни изглеждаше, че излизането от този порочен кръг е много лесно.

Не веднъж приятелката ѝ Боряна я съветваше:

– Просто трябва да си легнеш навреме, нищо повече. Няколко дена осемчасов сън и ще станеш неузнаваема. Ще бъдеш по-спокойна и добра, ще престане да се караш с хората и във всичко ще успяваш.

Но за да танцува в такъв ритъм на „валса“, Ирина трябваше да е свършила всичко навреме за съответния ден, а за това се изискваше да положи непоносимо волево усилие. А на такова усилие, сънливата Ирина не бе способна.

Гено, колега от работата ѝ, често я мъмреше:

– Щом си недоспала ти ежедневно ще губи няколко часа за различен род глупости. И поради тези изгубени часове, ще лягаш не навреме, а няколко часа по-късно.

Зорка, която се месеше навсякъде и даваше постоянно съвети, дори и когато не са ѝ ги искали казваше:

– В шест часа сутринта, искаш или не искаш, недоспала трябва да станеш. И какво правиш на работното си място? Подремваш за минута или две. Каква работа ще свършиш тогава?

Ирина огорчена хвърляше по един съкрушителен поглед на съветниците си.

А през това време си мечтаеше:

„Ех да можех да се махна по-далече от тия, на друго работно място, където дават и повече пари ….“

Но всичко това си оставаше мечта, тъй като навиците ѝ си оставаха непроменени.

Валеше сняг, но снежинките бързо се топяха.

– Но нали все пак има сняг, – засмя се Борис, – а щом е Рождество, той е предвестник на нещо.

– На какво? – попита Соня.

– Че се пречистваме от греховете си.

– А ако бъдем пречистени от греховете си, какво ще ни остане? – опита да се пошегува Данчо.

Всички се бяха струпали в кухнята, докато Мартин отваряше виното и го разливаше в пластмасови чаши. Мариан отвори хладилника и извади газирани напитки за Любчо и Дойчин, а за себе си взе безалкохолна бира.

Горан беше пристигнал последен. Тогава решиха, че е време за тост и се отправиха към трапезарията. Там последна влезе Катя. Тя носеше кошница с пресен хляб.

– Бих искала да ви запозная със една семейна традиция, – усмихна се предизвикателно Катя. – Това е хляб на спомените. Майка ми го правеше, когато бях малка. Тя го наричаше така, защото когато хапнеш от него, трябва да си спомниш нещо важно.

– Може ли да е от детството? – попита Станчо.

– Може да е от всяко време и всяко място, – бързо каза Катя. – Нека да хапнем залък хляб и да си спомним през какво сме преминали и какви сме били. Само тогава ще осъзнаем до какво ниво сме стигнали и какви сме сега.

Катя пусна кошницата в кръг и всеки си отчупи парче хляб.

А през това време тя обясни:

– Тайната на хляба на спомените е в това, че в него можеш да сложиш каквото си поискаш. Това могат да са чушки, картофи или сирене, дори може да бъде само някоя подправка. Така хората биха живели по-добре ако обръщаха внимание на това, което имат и няма да го хабят напразно.

– Спомените са като онова, което откриваш в чекмеджетата на кухнята. Могат да изглеждат ненужни, но всъщност подобряват това, което правиш, – констатира Димитър.

– За всички нас, – каза Борис и вдигна чашата си.

Другите го последваха в наздравицата.

Това е невероятно, но два нектарини напълно покриват ежедневните потребности на човек от витамин С.

По принцип нектарините се отглеждат в страните от Южна Европа, въпреки че са получени резистентни на студ сортове. Благодарение на това, нектарините се отглеждат дори и в района на Волгоград.

Костилките на нектарина съдържат най-силната отрова – циановодородна киселина.

Името на плода идва от напитката, която са пиели древните гръцки богове.

Въпреки че в англоезичните източници думата „нектарин“ се е използвала от 1616 г. насам. На много езици прасковите и нектарините са синонимни понятия, например на руски и френски, но всъщност това са различни плодове.

През студения сезон повечето от нас се опитват да се обличат топло, да пият горещи напитки и да консумират витамини. Но дори и това не винаги ни спасява от болести. Всеки може да хване вируса, от който никой не е имунизиран.

В резултат на бактериални и вирусни инфекции, дихателната система често е засегната. Възстановяването обикновено отнема много време. Продължителната кашлица и бронхит могат да траят от няколко дни до три седмици. Затова е полезно да действате незабавно, веднага щом се появят първите признаци.

Въоръжете се с природни ресурси. Ето един от най-добрите възможни средства!

Ето и съставките, които са ви нужни за него: 250 мл мляко; 1 ч.л. масло; 1 ч.л. мед; 0,25 ч. л. сода за хляб и 1 жълтък.

Как се приготвя:

Сварете млякото и го охладете. Добавете маслото и меда. Разбъркайте добре. След това добавете содата, яйчния жълтък и отново разбъркайте добре. Възрастните могат да добавят по желание 1 десертна лъжица коняк.

Пийте това лекарство в продължение на 5 дни преди лягане. Първите подобрения ще забележите на следващата сутрин.

Оливър Струмпфел от Германия през 2014 г. станал световен рекордьор. Той успял едновременно да отнесе 25 чаши бира.

Първоначално той взел 27 чаши, но в последният момент си помислил, че 30 е много по-красиво число. След това Оливър добавил още една чаша, така, че трябвало да носи 31 чаши, пълни с пенливата напитка.

Жалко, но рекордьорът изтървал две чаши, така че останали 29. Но това не прави достижението му по-малко впечатляващо. Той пренесъл на разстояние от 40 метра чаши със бира, теглото на които било повече от 69 килограма.

Въпреки, че рекордът е направен, а Оливър се готви за нови постижение, въпреки че заради тях той трябва да прекара много време в залата за тренировки.