Валеше сняг, но снежинките бързо се топяха.
– Но нали все пак има сняг, – засмя се Борис, – а щом е Рождество, той е предвестник на нещо.
– На какво? – попита Соня.
– Че се пречистваме от греховете си.
– А ако бъдем пречистени от греховете си, какво ще ни остане? – опита да се пошегува Данчо.
Всички се бяха струпали в кухнята, докато Мартин отваряше виното и го разливаше в пластмасови чаши. Мариан отвори хладилника и извади газирани напитки за Любчо и Дойчин, а за себе си взе безалкохолна бира.
Горан беше пристигнал последен. Тогава решиха, че е време за тост и се отправиха към трапезарията. Там последна влезе Катя. Тя носеше кошница с пресен хляб.
– Бих искала да ви запозная със една семейна традиция, – усмихна се предизвикателно Катя. – Това е хляб на спомените. Майка ми го правеше, когато бях малка. Тя го наричаше така, защото когато хапнеш от него, трябва да си спомниш нещо важно.
– Може ли да е от детството? – попита Станчо.
– Може да е от всяко време и всяко място, – бързо каза Катя. – Нека да хапнем залък хляб и да си спомним през какво сме преминали и какви сме били. Само тогава ще осъзнаем до какво ниво сме стигнали и какви сме сега.
Катя пусна кошницата в кръг и всеки си отчупи парче хляб.
А през това време тя обясни:
– Тайната на хляба на спомените е в това, че в него можеш да сложиш каквото си поискаш. Това могат да са чушки, картофи или сирене, дори може да бъде само някоя подправка. Така хората биха живели по-добре ако обръщаха внимание на това, което имат и няма да го хабят напразно.
– Спомените са като онова, което откриваш в чекмеджетата на кухнята. Могат да изглеждат ненужни, но всъщност подобряват това, което правиш, – констатира Димитър.
– За всички нас, – каза Борис и вдигна чашата си.
Другите го последваха в наздравицата.
