Оливър Струмпфел от Германия през 2014 г. станал световен рекордьор. Той успял едновременно да отнесе 25 чаши бира.

Първоначално той взел 27 чаши, но в последният момент си помислил, че 30 е много по-красиво число. След това Оливър добавил още една чаша, така, че трябвало да носи 31 чаши, пълни с пенливата напитка.

Жалко, но рекордьорът изтървал две чаши, така че останали 29. Но това не прави достижението му по-малко впечатляващо. Той пренесъл на разстояние от 40 метра чаши със бира, теглото на които било повече от 69 килограма.

Въпреки, че рекордът е направен, а Оливър се готви за нови постижение, въпреки че заради тях той трябва да прекара много време в залата за тренировки.

Страдащи от церебрална парализа 25-годишна китайка успешно издава книги, написани от пръстите на краката ѝ.

Сун Лукан се е научила да пише с пръстите на краката си, когато родителите ѝ купили компютър. От тогава е започнала да набира текст с пръстите на краката си.

– На мен ми беше много трудно да се науча да пиша, писалката постоянно изскачаше от пръстите ми. Но аз отново и отново се захващах за тази трудна работа и накрая след три месеца упорити тренировки, аз не можех да я задържам, – казва Сун.

За десет години тя е написала четири книги, който можете да намерите в библиотеките и книжарниците на родния ѝ град Циндао в Китай.

С помощта на краката Сун даже се храни, реше си косите и използва телефон.

През февруари тази година тя се е омъжила.

Къде си се родил? Предполагам в някоя болница в град, който признаваш за роден. Някои хора са получили изненада още в първата минута от появяването си на бял свят.

Бебета са се раждали в самолети, влакове, по време на спортни тренировки, в гората при минус 30 градуса, ……, но ето ви и още един интересен случай.

Дъщерята на спортистът Ембър Милър не родила в болница, а точно зад финалната линия за маратонци.

Въпреки че жената е карала 39 – та седмица на бременността си, тя нямала намерение да се отказва от участие в предстоящото състезание.

Преодоляла чикагския маратон, но получила болки. Въпреки това продължила да тича и да се движи напред.

Когато стигнала финала, помолила нещо да и дадат да яде, а след няколко минути започнала да ражда.

Бебето кръстили Джун. Вероятно то ще продължи спортната традиция на родителите си. Бащата на новороденото също участвал в маратона.

Подобни упражнение, като стрелба един в друг и то в гърдите, разбира се с използване на бронежилетка, са част от специализирания курс на обучение в руските специални служби.

Тези тренировки се правят с цел, да се премахне у военните паническия страх от това, че в тях може да попадне куршум.

Въпреки наличието на бронежилетки, войници понякога се контузват.

Но независимо от това, дали войникът е раненили не, той е длъжен да реагира на вражеския огън, запазвайки спокойствие.

Здравословните проблеми на хирурга Тед Рамел започнали след като му открили доброкачествен тумор на гръбначния стълб.  В рамките на една година той е бил под зоркото око на експерти, но дори и това не помогнало да се спре разрушаването на тумора. След спешна операция, той осъзна, че долната част на тялото му е останала парализирана, но този факт не го спрял и той скоро се върнал на работа.
Парализата била шокираща за него, до тогава цялото си време посвещавал на любимата си работа. Оказало се, че животът му е унищожен, а за плановете си в бъдеще трябвало да забрави. Но скоро след това Рамел решил, че ще направи всичко възможно, за да се върне на работа до операционната маса.
Първите стъпки към това станали ежедневните му тренировки и общението със семейството му, което го отдалечавало от депресията.
След дълги и изморителни тренировки Тед решил да отиде в операционната. Но се появил друг проблем. За да прави операции тялото му трябвало да бъде във вертикално положение, а инвалидната количка не позволявала това.
В наше време има голям набор от помощни технологии за хора с увреждания. Един от тях решил проблема на Тед. Количка с вертикализатор като FS 129 позволява на човек да бъде не само в седнало положение, но също така и във вертикално.
Сега Тед може практически да извършва всички привични за него операции. Чувства се по-свободен независимо от инвалидността си. Много бързо станало ясно, че са се запазили неговите умения и той е оперирал пациенти с патологии на коляното, лакътя и глезена.