В Норвегия решили да преоборудват стар рибарски кораб в плаваща електростанция. Първият такъв кораб стои на котва на един от кейовете в западната част на страната и вече генерира електричество.
Над разработката на електростанцията специалисти са се трудили в продължение на две години.
Идеята е много проста. Станцията работи като помпа за велосипед.
Преоборудваният кораб има четири камери. Когато има силно вълнение, нивото в камерите се повишава, което води до увеличаване на налягането вътре в камерите. Въздухът под налягане, върти турбини, произвеждащи ток. Налягането в камерите се увеличава повече при по-големи вълни.
Корабът е снабден със специална система благодарение, на която той винаги е обърнат към вълните. Мощността на електростанцията е 200 кВт. За тази година тя ще може да произведе 320 хиляди киловатчаса електроенергия.

Хората често се интересуват:
– От къде черпиш вдъхновение? Как се справяш със трудностите в живота?
Обикновенно отговарям:
– Спасява ме чувството за хумор. Това съвсем не е шега.
Ето какво казваше моята баба:
– Най доброто упражнение за ръцете е броенето на пари. Отнема болката в ставите, нормализира налягането, премахва болката в зъбите и главата.
Мога да прибавя като резултат, от това чудесно занимание още:
– Подобрява зрението, апетита, гардероба, външния вид и жилищните условия.
Сега навярно ще се съгласите, че хуморът е универсално средство за всеки случай!

НАСА сериозно обмисля план за изграждане на летящ град над Венера. Учените казват, че това ще им даде възможност да научат повече за „съседката“, а и научния скок може да помогне за успешния полет до Марс.
Благодарение на големия брой активни вулкани, редовно бълващи сяра, пепел и други отпадъци в атмосферата, средната температура на повърхността на Венера е над 860 градуса по Фаренхайт. Голямата горещина съчетана с атмосферното налягане, което е 90 пъти по-голямо от това на Земята, прави изследването на повърхността на планетата почти невъзможно.
Венера е много по-близо до Земята, отколкото Марс. Но на Марс, за разлико от Венера, е възможно някога да е имало живот.
Напълно е възможно, първата мисия на НАСА да е полет до Венера. Това ще даде възможност да се усъвършенстват технологиите, необходими за оцеляване извън земната атмосфера и ще подобри подготовката за полет до Марс.

Италианският архитект Емануил Боарето е проектирал най-дълбокият басейн в света, наречен Y-40, който скоро бил открит в СПА-курорта Montegrotto Terme Hotel Terme Millepini, Италия.
Басейна е предназначен за обикновени плувци на дълбочина 10 метра и за водолази на дълбочина 40 метра. Площта на повърхността на водата е 21 на 18 метра, а общия обем вода 4300 къбични метри. Дълбоката част е оформена като цилиндър, облицован с специални плочки, които издържат 4 атмосфери налягане и е осветен с множество прожектори.
Като допълнение към възможностите за гмуркане на 40 метра, Y-40 притежава и някои уникални особености. Басейна се пълни с термална вода с постояна температура от 32-34 градуса, а по него можете да преминете през специална стъклена пътечка и да наблюдавате гмуркането на водолазите.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт са създали книга, която може да носите върху себе си. Чрез нея читателят изпитат чувствата на героите в книгата.
С помощтана комбинации от различни сензори, книгата ще знае коя страница четете и ще придизвиква определени вибрации чрез специална жилетка.
Измененита в емоционалното и физически състояние на героя предизвикват незабележима ответна реакция в жилетката, изменяйки честотата на  сърцебиенето, създавайки стягане на гръдния кош чрез торбички с въздух под налягане или местни колебания на температурата.
Жилетката съдържа нагряващо устройство, което променя температурата на кожата и система за компресия, за предаване и отслабване на напрежението, чрез въздушна възглавница.
Жилетката променя вибрациите си в съответстие на настроението в книгата.
В книгата са вградени 150 светодиода за създаване на осветление наоколо. То се мени в зависимост от действията и атмосферата в книгата.
Проектър се нарича „Сензорна фантастика“ и е разработен от Феликс Хайбек, Алексис Хоуп и Джули Легоулт в медицинската лаборатория на Масачузетския технологичен институт.