Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.
Архив за етикет: надпис
Общественият транспорт в Белгия временно става безплатен
На пътниците е предоставен безплатен транспорт за няколко дена до намаляване на замърсяването във въздуха.
Сред населението ще бъдат разпространени специални билети за транспорта с надпис „връх на замърсяването“.
Към такива мерки е прибегнала регионалната администрация, за да намали броя на превозните средства и изхвърлянето на вредни вещества във въздуха.
Експертите смятат, че пиковата концентрация на токсини във въздуха има най-много в петък.
В допълнение към безплатно пътуване в обществения транспорт е установен строг контрол върху ограниченията на скоростта. Вместо обичайните 70 км / ч е позволено да се кара с не повече от 50 км/ ч.
На автомагистрали е установена граница от 90 км / ч, за което ще предупреждават специални знаци.
Много по-високо
Разказват, че това се е случило по времето, когато още е съществувал СССР.
Братя баптисти превозвали християнска литература.
По пътя ги спрял пост на ГАИ (Государственая автомобилная инспекция). Прегледали им багажа. На кашоните които превозвали охраняващият забелязал надпис „ЕХБ“(Евангельские христиане-баптисты).
– Какво е това „ЕХБ“? – попитал той.
– КГБ (Комитет государственной безопасности СССР) нали знаете какво е? – попитал един от баптистите.
Охраняващият кимнал с глава, без да разбира какво иска да му обясни обадилия се.
– Та… „ЕХБ“ е много по-високо!
Земята на квакера
Един квакер поставил близко до дома си следния надпис: „Ще дам земята си на този, който е напълно удовлетворен от живота“.
От там минавал богат фермер прочел надписа и си казал:
– Нашият приятел квакер е решил да подари земята си. Бих искал да я взема за себе си, докато не я е взел някой друг. Аз съм богат. Имам си всичко. Какво ми трябва още? Имам пълно право на тази земя.
Той почукал на вратата на квакера и обяснил защо е дошъл:
– Наистина ли си напълно удовлетворен? – попитал го квакера.
– Да, напълно. Аз имам всичко, от което се нуждая.
– Приятелю, – казал квакерът, – ако ти имаш всичко, което ти е нужно, за какво ти е това парче земя?
Не винаги ще бъде така
Това се е случило по времето, когато християните били гонени.
В едно село живеело едно християнско семейство. Мъжът трудно изхранвал семейството си въпреки, че много работел без прекъсване, неуморно. Цялото си бреме възложил на Господа и вярвал, че нещата ще се променят и ще стане по-добре.
Той написал на една дъсчица: „Не винаги ще бъде така“ и я окачил на видно място в дома си.
Минали тежките години на гонения. Дошло време на благоденствие и свобода. Пораснали децата, появили се внуците. Веднъж всички се събрали на пиршество във стария дом.
Големият син видял старата дъсчица, с до болка познатия надпис, и казал на баща си:
– Дай да я махнем, нека не ни припомня тъжните и трудни години. Всичко остана назад.
– Не я махайте, деца, – казал бащата, – Запомнете, че и така не всякога ще бъде. Научете на това децата си. Тежкото време е време за преминаване през изпитанията. Ако живееш добре, благодари за благоденствието, но ако живееш в трудности отстоявай.
Да благодари умее само този, който помни трудностите през, които е минал.