Трябва да внимаваме да не настъпим греблото отново. Попитайте се: „Какво успях да направя най-добре?“

Такъв анализ трябва да бъде привичен в живота ни, в противен случай ще правим същите грешки. Само глупаците не анализират на собствените си грешки.

За да не падаме в локвата пак и пак, трябва да извлечем уроци от станалите ситуации.

Кръгът на нашите общения формират нашата личност. В приятелите си ние се отразяваме като в огледало. В тях има същите комплекси, страхове и предубеждения, както и в нас.

За това междуличносните отношения са вид начин за развитие на личността ни.

Бихме придобили увереност, ако общуваме с уверени хора в себе си. Стремежът да овладеем определени навици, ще доведе до владеенето им до съвършенство.

Важно е навреме да усетим, кога е време да променим обкръжението си.

Тайната на личната промяна не е в силата на волята, а в познаването на истината. Всеки от нас трябва да се изправи пред истината относно себе си, взаимоотношенията си и собствения си характер, ако наистина иска нещо да промени в живота си.

Защо е необходимо да научим истината? Защото тя може да промени живота ни.

Зад всеки самоунищожителен навик в живота ни лежи лъжа.

Какво точно е истина?

Това, което вие мислите, че е, това, което другите казват или това, което Бог е казал в Словото Си?

Исус е истината, неговото Слово е истина, Библията е Словото, следователно Библията е истината.

Не това, което казват по телевизията, не това, което пишат по вестници и списание, а това, което казва Бог е истина.

Божието Слово ни разкрива, как да се върнем към живота, за който сме били предназначени, а след това ни показва как да останем в Божия път.

Промяната изисква изучаване на истината, за това ни е необходимо да отделяме ежедневно време за изучаване на Божието Слово.

Ако изграждате живота си върху лъжи, заблуди, полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато застанете пред истината и се съобразите с нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

Поваля  малко сняг, но после вятърът грабна бялата пелена, която бе покрила земята и остана само студът. Ангел и Борислава имаха среща със студенти от близкия университет. Темата, която щяха да разискват бе доста болезнена, но трябваше да се дадат някакви насоки и съвети на младите и още не загрубели от живота хора.

Когато Ангел и Борислава влязоха, бяха изненадани, защото в залата нямаше свободно място. При разговорите с преподавателите, ги бяха уверили, че много малко младежи ще се заинтересуват от темата, която искаха да дискутират с тях, но уви, май нещо бяха сбъркали.

Борислава застана отпред и реши, че е време да атакува направо и започна:

– Как се живее в едно семейство? Всеки сам ли се обслужва – пере, готви, чисти след себе си?

Тя знаеше, че раздорите в едно семейство, особено младо започваха с това, кой какво да прави и как да се раздели с навика си да разхвърля нещата.

Някои от младите хора гледаха плахо, други се чудеха, кой вятър ги е довал тук, но все пак трябваше да има отговор на тези въпроси. Те бяха интелигентни хора и не обичаха да остават неразрешени въпросите, които възникваха пред тях.

Тогава един от младите хора се изправи възмутено и извика:

– Нима е трудно на жена ми да постави мръсните ми чорапи и други такива дреболии в пералнята?!

А едно от момичетата бързо реагира:

– Разбира се, някакви си секунди само и хоп, хвърляш тези дреболии в пералнята.

Аудиторията се раздижи шумно, имаше забележки макар и много тихи.

Тогава Ангел се обърна към момчетата:

– Който е уверен, че тези мръсните чорапи и гащи възбуждат жената, да си вдигне ръката.

Избухна бурен смях. А едно от момчетата вдигна ръка,  само за забавление и да предизвика още смях.

Борислава предложи същото и на момичетата:

– Ако ви възбуждат мръсните чорапи и гащи, момичета, вдигнете ръка.

Никое от момичетата не вдигна ръка.

Ангел впери пронизителен поглед в купа от младежи и започна да говори спокойно и уверено:

– Любовта е приятелство плюс секс. Хората сами убиват своята любов чрез такива дребни неща, като мръсни чорапи, разхвърляни дрехи, недомлъвки, ….

Никой от младежите не възрази, защото нямаше какво да каже.

Те бяха готови да чуят какво ще им кажат Ангел и Боряна. Бяха се сблъскали с тези проблеми, а сега имаха желание да ги разрешат…..

Мъж попаднал в болницата. Сестрата му донесла обяда, който се състоял от парче хляб, четвърт домат, половин яйце и лъжичка каша.
Мъжът гневно погледнал на обяда си, а след това извикал сестрата.
– Какво ви е необходимо? – попитала тя.
– Имате ли пощенска марка? – попитал мъжът.
– За какво ви е марка?
– След като се наобядвам имам навика да почета нещо.