Моделът на поведение на мъжките копринени пеперуди, които те използват, когато търсят женски индивиди, може да помогне на специалистите за разработването на безпилотни самолети.

Самците на този вид по време на брачния период улавят миризмата на самките на голямо разстояние, а след това намират партньорката си.

Учените са направили наблюдения върху копринени пеперуди в лабораторни условия, създавайки им най-разнообразни обстановки: променяли посоката на въздушния поток, носещ миризмите на женските, поставяли пеперудите на различни места и изменяли разстоянието между мъжката и женската пеперуда.

Ентомолозите са открили, че в действителност пеперудите не летят по посока на вятъра, както се е смятало по-рано, а постоянно променят направлението на движението си, независимо от насоката на въздушния поток. Това им помага да намерите бързо следата, оставена от миризмата на женските.

Изследователите твърдят, че тяхното откритие може да осигури значителна помощ на специалисти, които участват в създаването на безпилотни самолети, използвани за определяне на източниците на замърсяване на въздуха и емисиите на вредни вещества в околната среда.

В случая безпилотните апарати трябва само да открият необходимата миризма.

Баща дал на своя син своя войнишки колан. Момчето го увило няколко пъти около себе си и така отишло в детската градина.

Там покорило всички. Малчуганът придобил статус на най-главния командир.

Какво точно е правел не се знае, но когато майка му дошла да го вземе, картината била следната.

Момиченцата готвели войнишка каша от пясък в съдовете на куклите, а момчетата копаели окопи.

Нашият герой стоял с увития колан около себе си на едно по-високо място и давал нареждания.

Никой не мързелувал. Учителките не могли да се нарадват на такъв колективен труд.

Ето какво може да направи един обикновен войнишки колан.

Роза намери паднало от дървото малко на енот. Майка му никъде не се виждаше.

Роза и дъщеря ѝ Елена решиха да приберат малкото у дома си. Те го нарекоха Топчица, защото беше закръглено, мекичко и топличко.

Енотчето бързо започна да се възстановява и си избра свое място в дома на Роза.

Топчица бързо се сприятели с двете кучета в този дом.

Вече порасналият енот се смята за куче и върви след стопаните си навсякъде.

Един човек копнеел да открие съкровище и да забогатее. С течение на времето, започнало да му се струва, че това съкровище се намира в мазето на дома му.

Уверен в тази идея, прекопал цялото си мазе, но нищо не открил. Той бил  сломен и смазан от неуспеха си.

Казвали му да забрави за това несъществуващо съкровище, но той отговарял:

– Но от къде е дошла тази идея у мен, че има съкровище? Ако него го нямаше, нямаше да го търся. Просто чувствам, че е някъде тук.

До края на живота му никой не могъл да го разубеди в безсмислието на неговото търсене.

А може би той не е разбирал в какво точно се състои истинското съкровище, за това не го е търсил на правилното място и е останал разочарован.

Сам е малко особен, той е аутист. Разбира всичко, но не може да разговаря с другите. Трудно е да се разбере какво мисли.

Сам с часове може да изучава сянката и да си мисли за нещо свое.

Може би той по-ясно разбира света, отколкото обикновените хора. Само, че не може да изрази всичко, което знае с думи.

Той има забележителна памет. Ако сложи нещо на определено място, след шест месеца помни къде го е оставил. Дори някой да го е преместил от там, той посочва мястото, където предмета е лежал преди това.

Много силно усеща характера и настроението на хората. Не обича злите, гледа да е по-далече от тях.

Има невероятно умение да върти предмети на нишка с голяма скорост. Притежава великолепно чувство за разстояние и амплитудата на движението.
Трудно е да се общува с него, но е интересно. Не можеш да не го обичаш.