64 годишен пенсионер се разхождал в гората и изчезнал. За случилото се обадила жена му. След това хората си спомнили, че зад изчезналия пенсионер е вървяло куче.

В края на третия ден от търсенето кучето се появило в двора. То грабнало парче хляб от ръката на жената на пенсионера и побегнало към гората.

Хората веднага се втурнали да догонят бягащия мелез. Кучето проявило удивителна съобразителност. Спирало, за да дочака следващите го хора и след това отново тръгвало напред.

Най-накрая кучето ги завело на място,където лежал изгубилия се пенсионер. Той бил с изчерпани сили, нахапан от комари и мравки, но за радост на всички жив.

След няколко дни той дошъл на себе си и постоянно повтарял:

– Ако не беше моето куче …. само на него дължа живота си …

Кучетата са много умни животни. Често ги използват за търсене и спасяване на хора.

За тези четириноги приятели можем да кажем следното:

Главното е, че кучето е приятелски настроено към хората и ги обича, а търсенето на любими хора за тях е щастие.

На един от своите приеми, една важна клечка се сблъскала със свещеника на местната църква и му казала:

– Вие навярно сте забелязали, че не ходя във вашата църква?

– Да, забелязал съм и съжалявам за това, – отговорил свещеникът.

– Аз не ходя на църква, защото там ходят много лицемери.

– О, това не бива да ви смущава, – усмихнал се свещеникът. – В нашата църква винаги ще се намери място за още един.

В 44-та година на XVI век в Падуа бил открит уникален театър, който донесъл слава не само за самия град, но също така е станал известен далеч извън неговите предели.

Необичайното здание било построено в овална форма на няколко етажа за посетители. Последните не са се отказвали от зрелището.

Въпреки това, никой актьор или певец по това време, меко казано, не са се стремели към това толкова популярно място. Защо?

Сега е ваш ред. Мислете! Става въпрос за необичаен театър, където за артистите не било задължително да пеят и рецитират добре.

Не се съмнявайте, наистина е имало такъв театър, все пак това е било през XVI век.

Отговор: авот е либ ниде то етинчимотана иртает.

Повдигаме повредената става и я бинтоваме с бинт, намокрен с хладка вода.

Картинката показва, как превръзката да се държи влажна.

По този начин, не е необходимо тя по всяко време да се сменя.

Кана с вода трябва да се постави на по-високо място от от крайника. След това оставете единия край на бинта в каната, а другия омотайте около болната става.

Масаж със зехтин и течни мазила също може да помогне при навяхване.

Тя бе възрастна жена, над осемдесет години. Вечно нещо правеше, шеташе и не стоеше на едно място.

Веднъж баба Стамена вдигна тенджерата със сварено мляко, кракът и се изкриви и тя падна на земята. Лежа дълго така, защото не можеше да се изправи. Когато се опиташе да се надигне, нещо дърпаше пострадалия ѝ крак и тя умираше от болка.

Така я намери Радой, най-малкият син на брат ѝ.

– Лельо, нали ти казахме да не вдигаш тежко, – укори я той.

– Че колко е една тенджера, – възрази му Стамена.

– Тенджера, но лежиш на земята и не можеш да станеш, – ядоса се не на шега Радой.

Извикаха комшийката Запряна, тя работеше като медицинска сестра в болницата в града.

– Ще ти бия една инжекция, – каза Запряна, но иглите ми са малки.

– Давай,  – настоя Радой.

След една седмица, на Стамена целият ѝ крак бе обхванат от болка и тя не можеше да помръдне. Закараха я бързо в града.

– Добре са ти били тази инжекция, – каза лекарят, – но иглата не е стигнала мускула и за това няма никакъв ефект.

Дадоха и някакви лекарства и ѝ биха две инжекции. Баба Стамена се прибра у дома, но не можеше да помръдне по-далече от леглото.

Вечерта дойде да я види брат ѝ. Той я погледна и сърдито и каза:

– От главата си патиш. Децата ти са в чужбина, кой щете гледа? По-добре изпий довечера някаква отрова, та да не тежиш на никого.

Стамена се огорчи и засегна много от думите му. Вечерта взе две бръснарски ножчета и разряза вените си.

Сутринта я намериха припаднала. Малката  ѝ внучка кръстена на нея, държеше ръцете ѝ и плачеше:

– Бабо, какво си направила. Покай се. Самоубийството е грях. Ето виж, Бог те е запазил и кръвта ти  не е изтекла, а се е съсирила.

Старата жена дойде на себе си и разбра каква глупост бе направила. Вдигна ръце си и устата ѝ започнаха тихо едва едва да шепнат:

– Прости ми, Господи, ако не беше Ти, каква голяма глупост щях да направя…..

Баба и внучка се прегърнаха и от радост заплакаха ….