Бог не ни дава безгрижен живот. Той ни дава живот до такава мярка, че да побеждаваме своите грижи и неприятности.

Силата ни се проверява в изпитанията. Няма изпитания, няма и сила.

Вие искате от Бога живот, свобода и радост?

Но той не би ви ги дал, ако не сте съгласни да преминете през редица изпитания. А когато ги преминете получавате сила.

Не се притеснявайте и направете първата крачка, и тогава Бог ще ви даде да вкусите от дървото на живота, а това е доста силна  храна.

Ако се трудите физически , изнемогвате, а ако се трудите духовно, ставате все по-силни.

Бог никога не дава сили в запас, за утре или за час напред. Той винаги ни дава толкова, колкото ни е необходимо на самата минута.

Ние сме изложени на съблазънта, да се борим с трудностите от гледна точка на здравия разум.

Но светият Божий ликува, когато трудностите, не му дават да отдъхне. Защото в такива случаи не можеш да очакваш от никого помощ, освен от Бога.

Това не е предположение, а вечен закон на Бога. Както съдите другия, с такава мярка ще се отмери и на вас.

Между възмездие и въздеяние има разлика.

Христос казва, че животът е изградена на принципа на възмездието – „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

Ако при вас се е получило много ловко да изтъкнете недостатъците на другите, бъдете сигурни, че ще се намери някой, който ще постъпи точно така и с вас. Животът ще ни плати със същата монета. Този закон действа от горе надолу – от престола на Бога.

Този, който критикува някого, е виновен в същото, за което го критикува. Бог гледа не само на това, което правим, но и на това на което сме способни.

Вярвате ли, че вие правите същото, за което критикувате другите? Ние за това забелязваме лицемерието, лъжата и фалша, защото всичко това живее в нашите сърца.

А всички светии се познават по смирението им. „Всичко това и още много  зло може да се появи в мен, ако не беше Божията благодат, така че аз нямам право да съдя другите“.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ако въпреки това сте осъдили, на вас ще се отмери със същата мярка, с която сте осъдили другите.

Ако ние съдим брата си като грешник и Бог ни съди така, ние имаме само един път – в ада.

Бог ни съди в светлината на чудното Изкупление на Исус Христос.

Австралийският премиер, лидер на Лейбъристката партия, архитектът на австралийското „обществено благоденствие“.

Когато Къртин почина през юли 1945 Чифли станал премиер. В живота си е наложил лейбъристка програма за повишаване на пенсиите, изплащане на обезщетение за безработица, отстъпки в медицинското обслужване и образованието.

Най-голямото лично достижение на Чифли е станало банковото законодателство през 1945 г., което предоставяло на федералната банка на Австралийския съюз пълномощия, свързани с контрола на операциите в частните банки, а федералния министър на финансите можел напълно да контролира политиката на банката на Австралийския съюз.

През 1947 г. Чифли успял да прокара закона за национализирани на банките. Въпреки, че тази мярка е отговаряла на лейбъристката партия, новият закон предизвикал недоволство у избирателите.

Кралският съвет е обявил закона за противоконституционен, а този инцидент е допринесъл за разгрома на Лейбъристката партия на парламентарните избори през 1949 г.

След това Чифли става лидер на опозицията и такъв остава до смъртта си.

Виктор наблюдаваше едно момиче много внимателно. Той си помисли:

„Сигурно е от ония джебчийки, които в блъсканиците успяват да изпразнят някой джоб или чанта“.

В автобуса нямаше много хора, така, че Виктор можеше да я следи и когато тя посегне, щеше да я хване при кражбата.

Малко след това момичето бръкна в джоба на един старец, но не за да го изпразни, а да добави в него банкнота от двадесет лева.

Виктор беше зашеметен, той изобщо не очакваше такова развитие на нещата.

А старецът беше беден. Носеше изтъркан панталон и риза, която бе загубила отдавна цвета си. Сакото му бе провиснало, явно не му бе по мярка.

Старецът се приготви да слезе на спирката, а момичето наведе глава, все едно нищо не бе направила.

Виктор бе виждал много начини, по които други хора бяха помагали на нуждаещите се, но за първи път виждаше такава проява на човечност.

Колко е хубаво, че добротата не се е изгубила между нас. И най-важното е, че тя не парадира за себе си….

В палестинския град Хан Юнис, който се намира на територията на ивицата Газа, през 2007 г. е открит прекрасен зоопарк. Местният бизнесмен Мохамед Авайда инвестирал стотици хиляди долара за откриването на зоологическа градина, която е наречена South Forest Park.

В нея били събрани множество екзотични животни. Изглеждало, че зоопарка го очаква светло бъдеще. Но през лятото на 2014 г. той се е превърнал в истински концлагер за своите обитатели.

По това време в района Хан Юнис се изострил палестинско-израелският конфликт, предизвикан от терористичните атаки на ислямската организация ХАМАС. Въоръжените сили на Израел предприели ответни мерки и Хан Юнис се оказал в центъра на военния конфликт.

Въпреки че зоопарка бил в страни от престрелките, обслужващите животните хора не можели да изпълняват задълженията си. Малцина смелчаци прибягвали между престрелките и се опитвали да нахранят животните с останалите запаси от храна, но те много бързо свършили, а не могло да се организира нова доставка на провизии. Най- накрая обслужващия персонал на зоопарка оставил животните на произвола на съдбата.

Когато ситуацията в района на Хан Юнис се стабилизирала, хората се върнали в зоопарка. Там ги очаквала ужасна картина. Били останали живи само 20 животни, а 250 от тях умрели от гладна смърт. Сухият и ветровит климат на Палестина не дал възможност на телата да се разложат и ги превърнал в мумии.

Зоопаркът в Хан Юнис е станал поредният ужасяващ пример за чудовищните последици от военните конфликти. От това, че хората не могат да се разберат, страдат животните. Ако всичко продължава с такива темпове, скоро планетата ни ще се превърне в безжизнена пустиня.