Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Какво правите с обиновените предмети, които вече не ви трябват? Странен въпрос. Американският художник и скулптор Тери Бордер се е замислил над това и ги е оживил. Така те започват своя живот в радост и мъка, успех и разочарования.

Много творчески настроени хора експериментират с „обидените“ вещи, правят забавни фотоси. Пускат ги по Интернет и подобряват настроението на мнозина.

Тери Бордер за персонажи използва всичко, което му попадне под ръка: чашки, продукти, семена и всякакви други неща, които използваме в ежедневието си. Всеки негов образ посредством телени крака и ръце добива свой характер и „оживява“.

Тери е измислил цели сюжети за своите герои и е измислил за това специално име „Bent Objects“.

Да премълчиш не означава да се съгласиш или да направиш компромис. Това означава да останеш глух. Глух към какво?

Често ние си премълчаваме, защото не чуваме и сме станали глухи към човешката болка и мъка.

Нека да бъдем чувствителни към нуждите на другите и да не оставаме безразлични.

Това, което сега изглежда, сякаш не ни засяга, ще даде отражение в живота ни напред.

Не се самозалъгвайте, всяка мъка, всяка болка, която не е намерила откли, рикошира във всеки един от нас.

Британски изследователи представили виртуално говореща глава на млада жена, която изразява емоции.

Известен е гласовият помощник Siri, но той е доста безличен. За това изследователите от Кеймбриджкия университет съвместно с Toshiba са създали Zoe, виртуален симулатор на човешка глава, която не само може да говори, но и да изразява човешки емоции.

В повечето случаи хората използват невербални методи за комуникация, но съвсем друга е работата, когато става въпрос за“ връзката „между хора и машини.

За разнообразието и реалистичността на емоционалните съставки на проекта е съдействала британската актриса Зоуи Листър.

Тя е записала повече от 7000 изречения, фрази, произнесени с различни интонации и емоционално оцветяване. Специално разработен софтуер позволява всяка фраза да се съчетае с емоция, необходима за случая. Чрез Zoe се прочита дадено съобщение, което се обогатява от емоционален компонент. Това може да бъде злост, мъка, щастие, нежност, страх, а може да бъде и съвършено неутрален тон.

Било е проведено тестване с участие на доброволци. Оказало, че 77% от участниците успели да определят настроението на главата, докато при общуване с реалната Зоуи Листър процентът на познатите емоции е бил 72 %.

Изследователите планират, главата за в бъдеще да реагира на снимка или реч на човек.