Христо и Стефан разговаряха дълго. Те обсъждаха въпроса за отношенията между мъжа и жена.

– Любовта на съпруга има ясна цел, – заяви твърдо Христо.

– Той трябва да бъде посветен на растежа на съпругата си, точно както Христос е за Църквата, – допълни Стефан.

Христо продължи:

– Божият план е съпругът да бъде инструмент, който помага на съпругата си да става все повече и повече като Исус.

– Не като идеализираната жена, която има в главата си, – засмя се Стефан.

– Исус не е от тези, които правят всичко само в началото след запознанството, а после се отпускат, – наблегна Христо. – Неговата любов е постоянна отдаденост.

Стефан наклони леко главата си на една страна и каза:

– Това означава, че всеки добър брак започва с „убийството“ на безброй фалшиви очаквания и лични предпочитания.

Двамата замълчаха, след което Стефан отново възобнови разговора:

– Да обичаш означава да полагаш усилия да разбереш какво кара другия човек да се чувства обичан. Независимо дали това е чрез подаръци, думи или качествено време.

Христо разтърси рамене:

– Мисията на съпруга е като тази на свещеник, който работи с Божието Слово, за да култивира емоционалната красота и духовната дълбочина на съпругата си, а не да създава бръчки от тревоги и слабости.

– Ето какво е важно за нас мъжете: Не трябва да превръщаме жените си в своя собствена идеализирана версия на нея. Необходимо е да анулираме очакванията и личните предпочитания, за да я обичаме по-жертвоготовно, фокусирайки се върху нейното благополучие, – констатира Стефан.

Христо покани приятеля си:

– Нека да се помолим.

И започна:

– Господи, помогни ми да видя жена си през Твоите очи. Нека целта ми не бъде да я променям, за да угодя на себе си, а да бъда канал на Твоята благодат, за да може тя да процъфтява. Дай ми мъдростта да я обичам така, както тя се нуждае от любов, и смелостта да жертвам собствените си желания за нейно добро.

Симеон тежко въздъхна и прибави:

– Обикновено възприемаме съкрушено сърце, скръб, гняв и отчаяние като отрицателни емоции, но нали те са Божия идея и замисъл?свят

– В свят, който прекалено издига логиката и рационалността, ние се опитваме да потиснем емоциите си с воля или с мисли. Съзнателно или подсъзнателно си мислим неща като: „Не бива да се ядосвам за това, така че няма да се ядосвам“ или „Тъгата така или иначе не помага, така че просто няма да бъда тъжен“, – отбеляза Огнян.

– Ако искаме да живеем в пълноценно, трябва да позволим на Бог да ни поведе по пътя на емоционалното изцеление, – каза Трифон.

– Как да го направим? – попита Симеон.

– Често това започва, като плачем, – започна да обяснява Трифон. – Сълзите са даден от Бога клапан предназначен да ни помогне да преживеем и освободим емоциите си по здравословен начин.

– Моите родители ми се караха, когато плача, – сподели Симеон. – Те ми казваха, че трябва да съм по-силен. Истинските мъже не плачели.

– Днес Бог ви призовава смело да се изправите пред емоциите си, – заяви Трифон.- И бъдете сигурни, че Той ще ви води към изцеление. Не се страхувайте да оставите сълзите си да се стичат и емоциите си да излязат навън, просто Му позволете да възстанови душите ви.

Огнян наведе глава и поведе малката група в молитва:

– Господи, позволяваме на емоциите ни да излязат на повърхността под Твоето ръководство. Представяме при Теб всяка скръб, разочарование и болка, знаейки, че Ти си Утешителят, Изкупителят и Възстановителят на душите ни.

Бе 1973 г. Уганда се тресеше от бруталността на диктатора Иди Амин. Той бе известен като„Касапина на Уганда“.

Много християни в страната бяха бити, изгаряни и убивани по различни начини.

Младият пастор Семпанги знаеше за случващите се гонения и убийства.

Въпреки това на Великден през 1973 г. той смело проповядва за възкръсналия Христос на футболния стадион в своя град пред повече от 7000 души.

След службата няколко служители на тайната полиция последваха младия проповедник обратно в църквата му. Влязоха и затвориха вратата след себе си.

Бе им наредено да отнемат живота му.

Пастор Семпанги, когато си спомни за жена си и малката си дъщеря, се разтрепера.

Но възкръсналият Господ, живеещ в сърцето му, му даде смелост и той каза следното, след като му бе дадена последната дума:

– Аз вече съм мъртъв човек, но животът ми е скрит с Христос в Бог, така че кого ще убиеш? Не моят живот е в опасност, а вашия. Вие сте тези, които все още сте мъртви в греховете си.

Мъжете свалиха оръжията си и Семпанги сподели Евангелието с тях.

По Божия милост тези хора приеха спасение от Бога.

Силата на Евангелието се разкри в слава.

Станко се усмихна и презрително заяви:

– Някой си мислят, че като ходят на църква, това ще ги доведе близо до Бога.

– Там всеки се среща с Господа, – възпротиви се Пламен.

Станко изгледа приятеля си и добави:

– Най-лесно сърцето се закоравява в църквата.

– Като те слуша човек, ще си помисли, че изобщо не си християнин, – изненадан възкликна Пламен.

– Слушай, – започна твърдо Станко, – слънцето разтопява восъка, но втвърдява глината. Така е и с Божието Слово. На едни влияе, други променя, а трети закоравява, защото нямат намерение да му повярват.

– Какво искаш да кажеш, че непрекъснатото излагане на Словото прави зло, а не добро? Нима не трябва да се ходи на църква? – Пламен повдигна рамене в недоумение.

– Да, – заяви категорично Станко, – особено ако няма намерение да прилага в живота си това, което чува. Можем да сме свидетели на чудеса и да слушаме Истината, но ако не ги приемаме, сърцата ни могат да се закоравяват.

Пламен се замисли сериозно:

– Може би имаш право. Юда ходеше и говореше с Исус три години и половина. Слушаше го как проповядва. Видя възкресението на Лазар, слепи мъже да проглеждат, глухи да прочуват и въпреки всичко предаде Исус.

– Най- накрая ме разбра, – поклати глава Станко. – Предузнанието на Бога не променя отговорността на човека. За това не спирай да ходиш на църква, а отивай там с желанието да опознаеш Господа.

Тодор бе добър фотограф. Той обичаше студеното време.

– Как можеш да обичаш такова време? – попитаха го веднъж.

– Студът означава ясно небе, – обясняваше той, – а това може да отвори прозорец към прекрасното!

– И все пак, едва ли ти харесва студът? – настояваха на своето питащите.

Тодор бе имал възможност да обиколи Аляска. Много от снимките му от там са посветени на светлинно шоу на Земята, така нареченото северното сияние.

– Ако някога сте виждали тази преливаща се светлина да танцува в небесата, ще разберете защо, – усмихна се Тодор.

Дядо Крум не се стърпя и се обади:

– Светлината не е само в северно явление…..

– Че какво друго? – прекъсна го някой от нетърпеливите.

– Йоан в Евангелието си прескача Рождественската история и направо отива при Този, Който донесе истинската светлина на всички. Освен това, когато описва небесния град казва за него:“града няма нужда от слънце или луна, защото Божията слава осветява града и Агнето е неговата светлина“. Там няма да има нощ нито светилници или слънце, защото Господ Бог ще ги осветява.

Мъжете се умълчаха, а старецът възторжено продължи:

– Тъй като с живота си отразяваме тази светлина на света, ние отваряме прозорец към прекрасното.